За осми март искам...

Звъни ми телефончето така… международно някак си… нищо, че номерът е нашенски, ама е на мъжа ми, а той е някъде по пътищата между Видин и Германия. Вдигам и ми вика:

-       Абе, слънце, осми март иде. Какво да ти взема за подарък?

И аз без въобще да се колебая:

-       Зъби.

Малко предистория: Преди две седмици ми падна един стар мост и се наложи да извадя един от зъбите, та сега ми се очертава един разход от порядъка на няколкостотин лева за нови.

-       Е, няма ли нещо по евтино, бе? – почва да се пазари той. – Другите мъже минават с по някой букет, вечеря в ресторант, това-онова… а аз – със зъби.

-       Ми, мило, нали все ми викаш да бъда по-практична?

-       Да, де, ама що баш сега намери да ставаш практична?

Щото освен практична, съм и суетна, ама това няма да си го призная. Не че не мога да изкарам някак без два кътника – хората нокти си режат, та аз без зъби ли да не мога, – ама…

Давам си сметка, че в случая моята „практичност” ще му струва повече, отколкото непрактичността на хиляди други жени, които ще получат по някоя осмомартенска глезотийка, но си трая. Да не съм луда!

А пък с библиотекарската заплата трябва цяла година да пестя за въпросните зъби.

-       Не може ли на изплащане? – продължава да се пробва той.

-       Не може. Зъботехникът си иска всичко накуп.

-       Добре де. Не щеш ли за по-евтино да ти дам пари да извадят и от другата страна два, та да има баланс?

-       Не, благодаря! – отклонявам предложението след точно секунда и половина размисъл.

-       Уф! Добре. Значи за осми март – зъби. Ега ти подаръка! Сигурен съм, че никоя друга не е получавала такъв!

Със сигурност. Това силиконови цици, хиалурон, екстеншъни, маникюр, спа и каквото там се сети човек са пълна скука. Друго си е за осми март да получиш нови зъби, нали?

Та така. А вие, мили дами, какво си поръчахте за осми март?...