Кога ще ги стигнем... китайците?...

Не съм от хората с особено активна гражданска позиция или поне не я навирам в очите на всеки, защото съм на мнение, че позицията е като… хмм!... Как да бъда по-деликатна?!... Ами като „продължението на гръбнака”, ако правилно ме разбирате. Всеки си я/го има, но е малко нещо неприлично да си я/го развяваш с повод и без повод.

Положението, общо взето, е следното:

Да, представете си. На никого не му дреме какво мислите, включително и на онези, НА които говорите или ЗА които говорите. С особена сила важи това, когато говорите НА и ЗА управляващите държавата, някоя институция, някое предприятие и т.н. И ЗА мен, но това е тема за други постове и разговори, така че не се хабете!

Това – в случаите, че сте горе-долу с ума си. Съвсем по друг начин застават нещата обаче, ако имате някакъв проблем, най-вече психичен. Разполагате ли с този бонус, държавната администрация и цели министерства, начело с Народното събрание са ви в краката. Доказват го цяла поредица от събития през последните година-две, особено пък последните месеци. Няма да навлизам в подробности. Който разбрал- разбрал. Който се припознал – припознал се. Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ е случайна!

За друго обаче ми е чуденката днес.

Както разбраха вероятно и кокошките, от изток плъзна един неприятен вирус, който докара сериозни главоболия на китайските власти, СЗО, няколко круизни кораба и цяла армия туристи, които сега седмици наред ще бъдат третирани като прокажени. За да се справят с проблема или поне да го овладеят донякъде, в „социалистически”, „комунистически”, „тоталитарен” и н’ам си к’ъв още там Китай за 8 (точно така – за ОСЕМ) дни вдигнаха цяла една нова болница за 1 000 лежащо болни и реновираха друга една такава за още 1 000 души. За 8 дни – повтарям и подчертавам!

Това – на фона на нашата просперираща демократична държава, която от !!! 40 години !!! не успява да построи една-единствена национална детска болница и се чуди как да възкреси един бетонен мъртвец, УЖ за да спести малко средства.

Ами… как при това положение да имаш „гражданска позиция”, като то е все едно да имаш такава по въпроса дали е редно, морално и въобще възможно да изровиш някой и друг гроб, за да използваш… каквото там е останало от обитателя му… за трансплантация върху жив човек. Щото щяло да е по-евтино и някой си бил споменал, че… може пък и да се получи – що не нали.

Не че нямам отговор де. Или поне възможно обяснение. И то е много простичко: какъвто електората, такива управляващите, респективно - държавата. Колкото и да се сърдите на Иво Христов за 80-те процента… доказателствата, че е прав са ежедневни и си му ги даваме лично ние като тълпа. Именно „тълпа” – до „общество” още не сме дорасли и както е тръгнало, все повече недорасли ще ставаме.

Някак си леко инфантилно е едни там УЖ загрижени за децата си „родители” да врякат против измислени норвежки врагове, а да не се сети нито един от тях, че със или без Торбалан Норвежки, детето му рано или късно ще опре до лекарска помощ и… няма да има такава. Ма то това са нали… някакви маловажни глупости. Друго си е „реалната заплаха” от норвежка инвазия видиш ли.

Или от образоване на децата да разпознават сексуалните насилници. Не може то така тия деца да знаят. Те трябва само да слушкат мама и тати, колкото и мама и тати да са тъпи като манастирски гугутки. Един сексуален хищник винаги е бил по-приемлива заплаха пред алтернативата детето да знае как точно се наричат половите органи и какви са собствените му права над същите тези негови органи.

Не, бе. Не мисля така, ама според Божествения проект на някаква зле изрусена скучаеща пернишка домакиня явно съм в грешка. И според министъра, дето ѝ клекна моментално на коляно, също.

А междувременно във Варна един такъв гален мамин най-накрая го вкараха в затвора, защото системно пребивал мама и тати и им цицал пенсийките. Срамота! Да се оплакват тия хора, вместо нали… всичко да си остане вкъщи, да им не гледат сеира хората… Щото той бóя си е „изконна българска традиция” и неоспоримо „родителско право”, както знаем. Е, малко нередно става, когато ролите се разменят като в случая… Ама само малко.

Но да оставим бита и душевността на българския народ! За тях колкото и да се каже/ напише, все ще е малко. Социалните мрежи и въобще интернет го доказват ежеминутно. Дето се вика, ситен пясък и прости хора няма да се свършат никога. (И пророчествата на баба Ванга по всяка възможна измислена и все още неизмислена тема.) Иначе дълбоко вярвам в теоретичната възможност на народа да промени нещата. Не само на нашия. Съжалявам, че разочаровам феновете на теориите за българина като алфата и омегата на Сътворението! Бай Ганьо е алфа и омега в редица други дисциплини, но не и в тази точно. Вярвам във възможностите на народа като цяло. Обаче от възможности до желание разликата е колкото от земята до небето. Пък и малко хъс се иска и здрави гащи. По някои географски ширини уравнението очевидно работи. По нашите обаче…

Той Хайтов си го е написал човекът: „Едно е да искаш! Друго е да можеш! А трето и четвърто е да го направиш.” Ние като общество засега имаме капацитета да се борим само срещу въображаеми врагове – за истинските не ни стиска явно.