Лизинг "Управление"

Наближат ли избори, един въпрос започва да витае във въздуха, по-досаден от видински комар.

„Ще гласуваш ли?”

С една идея по-безобиден вариант на „Ти за кого ще гласуваш?”.

И не знам защо, но някак си онези, които са решили все пак да гласуват, изпитват някаква странна необходимост едва ли не да се защитават в този си избор. Все едно не просто са решили да упражнят едно свое конституционно право, а тайно са продали първородното си дете на норвежки джендър-осиновители. Предали са българщината, която повелява, че е въпрос на национална принадлежност да не „им гласуваме на тия”. Само ония с еврогейските ценности се занимават с такива глупости, вместо да си пият пиенето и да си гледат кефа. Е, виж, ако някой ми плати нали…

Противно на тях, онези, които са се отказали от това си право, го заявяват отривисто, едва ли не като разсичане. Те са твърде заети, за да се занимават с такива глупости като гласуване. Така де. Тя работата така и така предварително е режисирана – това и кокошките го знаят. Що да се хабят?!...

Изборната активност от години намалява, показвайки в цифри колко точно не ни пука вече. Присмиваме се на бай ви Ганьо, стараем се да се разграничим всячески от образа на г-н Балкански на лично и национално равнище, но вътрешно отдавна сме приели за свое верую неговата крилата фраза „Всички са маскари!”. То и други негови характеристики са все така актуални, колкото и да не искаме да си го признаем, но те са тема за други разговори.

За гласуването ми беше думата.

Аз съм от първите – от ентусиастите. Винаги гласувам. През последните двайсет и пет години съм пропускала избори не повече от три пъти и то по уважителни причини, т.е. поради физическа невъзможност да стигна до урните. Ако ще ме питате на какво се надявам, какво очаквам и защо изобщо си правя труда… ами не очаквам нищо. Обикновено гласувам не „за”, а „против”. Винаги, винаги, винаги в листите има по някой, който дразни повече от другите. Някой, когото НЕ искам дори за миг да си представя с гласове над абсолютния минимум. Защото подцениш ли такива индивиди, става като… ами като в САЩ на последните им президентски избори, когато внезапно се оказаха с техния вариант на Митьо Пищова за президент.

Никога не гласувам за партии, колкото и да развяват устави, програми, обещания. Гласувам за хора… или против хора. Конкретни, с лица и имена. Предполагам, че това автоматично ме изключва от таргет-групата с предвидими и лесни за убеждаване гласоподаватели. Ами sorry, но не ми дреме еди-коя-си партия какви светли бъднини обещава, нито другата колко чуждестранни инвеститори щяла да излъже, нито третата, която се е наместила в удобна нишичка, припознавайки се като някакъв съвременен Крали Марко – борец срещу „джендър-образованието” и някакви приказни норвежки гейове, които прекарват житието-битието си в дебнене баш на българчетата! За откровените откачалки, които крякат против все и всьо по примера на Ким Чен-ун, дори няма да отварям дума. За фантазьорите, които ще направят минималната пенсия хиляди евро, ще опразнят сметките на „олигарсите” и ще раздадат парите на бедните, също. Такива предполагам, че никой, който веднъж вече е навършил 10-годишна възраст, няма да ги вземе насериозно, макар че… знае ли човек. Хорската… хайде да съм политкоректна поне веднъж, та ще кажа „хорската наивност” вместо това, което ми е на езика… Та хорската наивност винаги е намирала начин да ме изуми.

Аз гласувам за личности, както казах. И против личности. Простичък пример: има едни такива „вечни кандидати”, които обаче всеки път са в различен цвят. И такава шаренийка дразни, уважаеми. Твърде много се набива на очи и повдига неудобни (за вас) въпроси. А ако случайно разчитате в това отношение на късата народна памет… Ами да ви кажа, той народът е леко наивен, както казах понякога, но определено не със старческа деменция.

Гласувам, защото имам право. Някога, при това не толкова отдавна, хора са изгубили свободата и живота си, за да имам аз това право днес – като гражданин и жена. Дори и само това задължава.

М@йн@та му! Да зарежем излишния патос! Гласувам, защото искам да вярвам, че дори от дребна електорална единица като мен нещо зависи, пък било то и на химерно ниво почти. Смайващ брой хора не гласуват, защото някой някога ги е убедил, е „нищо не зависи от тях”. Толкова смайващ е броят им, че си мисля… Ако всички тези, от които „нищо не зависи”, идат до урните, дали пък няма да се окаже, че все пак са успели да съборят някоя и друга… нечия и друга… (не)зависимост?...

Опитайте! Безплатно е все пак. Засега! Макар че не знам дали все пак не е добра идея да се направи платена услуга. Тогава всички ще се сетите, нали?

О, всъщност… то вече Е платена услуга. Само че я плащаме разсрочено после, за по четири години. Лизинг „Управление”. Поне си изберете такива, на които да не ви е яд да си плащате лизинга, бе!

Наближат ли избори, един въпрос започва да витае във въздуха, по-досаден от видински комар.

„Ще гласуваш ли?”

С една идея по-безобиден вариант на „Ти за кого ще гласуваш?”.

И не знам защо, но някак си онези, които са решили все пак да гласуват, изпитват някаква странна необходимост едва ли не да се защитават в този си избор. Все едно не просто са решили да упражнят едно свое конституционно право, а тайно са продали първородното си дете на норвежки джендър-осиновители. Предали са българщината, която повелява, че е въпрос на национална принадлежност да не „им гласуваме на тия”. Само ония с еврогейските ценности се занимават с такива глупости, вместо да си пият пиенето и да си гледат кефа. Е, виж, ако някой ми плати нали…

Противно на тях, онези, които са се отказали от това си право, го заявяват отривисто, едва ли не като разсичане. Те са твърде заети, за да се занимават с такива глупости като гласуване. Така де. Тя работата така и така предварително е режисирана – това и кокошките го знаят. Що да се хабят?!...

Изборната активност от години намалява, показвайки в цифри колко точно не ни пука вече. Присмиваме се на бай ви Ганьо, стараем се да се разграничим всячески от образа на г-н Балкански на лично и национално равнище, но вътрешно отдавна сме приели за свое верую неговата крилата фраза „Всички са маскари!”. То и други негови характеристики са все така актуални, колкото и да не искаме да си го признаем, но те са тема за други разговори.

За гласуването ми беше думата.

Аз съм от първите – от ентусиастите. Винаги гласувам. През последните двайсет и пет години съм пропускала избори не повече от три пъти и то по уважителни причини, т.е. поради физическа невъзможност да стигна до урните. Ако ще ме питате на какво се надявам, какво очаквам и защо изобщо си правя труда… ами не очаквам нищо. Обикновено гласувам не „за”, а „против”. Винаги, винаги, винаги в листите има по някой, който дразни повече от другите. Някой, когото НЕ искам дори за миг да си представя с гласове над абсолютния минимум. Защото подцениш ли такива индивиди, става като… ами като в САЩ на последните им президентски избори, когато внезапно се оказаха с техния вариант на Митьо Пищова за президент.

Никога не гласувам за партии, колкото и да развяват устави, програми, обещания. Гласувам за хора… или против хора. Конкретни, с лица и имена. Предполагам, че това автоматично ме изключва от таргет-групата с предвидими и лесни за убеждаване гласоподаватели. Ами sorry, но не ми дреме еди-коя-си партия какви светли бъднини обещава, нито другата колко чуждестранни инвеститори щяла да излъже, нито третата, която се е наместила в удобна нишичка, припознавайки се като някакъв съвременен Крали Марко – борец срещу „джендър-образованието” и някакви приказни норвежки гейове, които прекарват житието-битието си в дебнене баш на българчетата! За откровените откачалки, които крякат против все и всьо по примера на Ким Чен-ун, дори няма да отварям дума. За фантазьорите, които ще направят минималната пенсия хиляди евро, ще опразнят сметките на „олигарсите” и ще раздадат парите на бедните, също. Такива предполагам, че никой, който веднъж вече е навършил 10-годишна възраст, няма да ги вземе насериозно, макар че… знае ли човек. Хорската… хайде да съм политкоректна поне веднъж, та ще кажа „хорската наивност” вместо това, което ми е на езика… Та хорската наивност винаги е намирала начин да ме изуми.

Аз гласувам за личности, както казах. И против личности. Простичък пример: има едни такива „вечни кандидати”, които обаче всеки път са в различен цвят. И такава шаренийка дразни, уважаеми. Твърде много се набива на очи и повдига неудобни (за вас) въпроси. А ако случайно разчитате в това отношение на късата народна памет… Ами да ви кажа, той народът е леко наивен, както казах понякога, но определено не със старческа деменция.

Гласувам, защото имам право. Някога, при това не толкова отдавна, хора са изгубили свободата и живота си, за да имам аз това право днес – като гражданин и жена. Дори и само това задължава.

М@йн@та му! Да зарежем излишния патос! Гласувам, защото искам да вярвам, че дори от дребна електорална единица като мен нещо зависи, пък било то и на химерно ниво почти. Смайващ брой хора не гласуват, защото някой някога ги е убедил, е „нищо не зависи от тях”. Толкова смайващ е броят им, че си мисля… Ако всички тези, от които „нищо не зависи”, идат до урните, дали пък няма да се окаже, че все пак са успели да съборят някоя и друга… нечия и друга… (не)зависимост?...

Опитайте! Безплатно е все пак. Засега! Макар че не знам дали все пак не е добра идея да се направи платена услуга. Тогава всички ще се сетите, нали?

О, всъщност… то вече Е платена услуга. Само че я плащаме разсрочено после, за по четири години. Лизинг „Управление”. Поне си изберете такива, на които да не ви е яд да си плащате лизинга, бе!