Отличник

Снощи с Коко имахме разговор на високо равнище по повод дисциплината му в училище и по-конкретно пълната липса на такава. Като казвам "разговор", разбирайте предимно монолог от моя страна, докато той се опитва да ме убеди, че "повече няма, аз без да искам, утре ще..." и т.н. За подробности може да питате съседите - предполагам, че ясно се е чувало при тях.

Та днес явно си е взел сериозна забележка, още повече след като снощи му прехвърлих задълженията си по приготвянето на брат му за сън и приспиването, и се е постарал. Тоест разбрал е, че на света съществуват и по-гадни задължения от седенето мирно в час и писането на голяма буква "М".

И ми звъни след часовете от телефона на баба си, за да сподели.

-  Мамо, днес съм отличник.

- Браво, бе, маме. Как така?

- Ми имам две "браво" от госпожата.

- Сериозно? По какво са?

- Ами не знам. В оная тетрадка с кученцето са.

"Оная тетрадка с кученцето" е учебникът по английски език, между другото.

Навремето и аз така си взех с петица един изпит, който и до ден днешен не съм сигурна по какво точно беше, та... Да. Генът си е ген. Това е 🙂