"Пермафрост" във Видин

 

Като човек, който вече не помни откога чете, пише и работи с книги, ще ви споделя нещо. Аз Наистина Мразя Да Чета книги, твърде натрапчиво, широко, до степен на агресия рекламирани!!! От ония, заради които не смееш даже да си измиеш ръцете, защото се страхуваш, че ако пуснеш чешмата, и от там ще тръгнат реклами и линкове. Не ги харесвам. Не ги харесвам по презумпция. Може би има нещо общо с нежеланието ми да мисля за себе си като за част от тълпата. Никой не обича да е незабележим, част от масовката – при мен се изразява в тотален отказ да посегна към заглавие, което ми излиза повече от три пъти в рекламите из социалките, докато си изпия капучиното.

Само ще кажа, че „Времеубежище“ на Георги Господинов не съм го чела и няма да го направя, поне докато в библиотеката не изкараме месец, в който някой не е питал за него.

Предвид опита ми със Съдбата, ми беше ясно, че е въпрос на време да се появи изключението. И се появи „Мамник“!

На „Мамник“ попаднах един ден, докато търсех в Storytel с какво да си уплътня времето, докато се въртя из вкъщи, пък и да изпробвам качеството на едни слушалки, купени на доверие от съботния битак. Рекламата му вече беше набрала скорост, мнения чувах и четях по десетина на ден и то в целия възможен диапазон на (не)одобрението. Тоест доста време подминавах упорито, да не кажа на инат. Ще ви се не видят и тенденциите, и трендовете, и теченията! Няма и няма да ви следвам и това си е!

После дойде въпросната събота, в която комбинацията от няколко досадни задължения и необходимостта от нещо, което да ми отвлича вниманието, за да не озверявам срещу невинни хора из фейсбук, направиха идеалната комбинация, за да ме накарат да отстъпя и да потърся епизод първи на сериала.

Имам лош предишен опит с аудиокнигите, дори и само защото слуховата ми памет е като на маймуна-тийнейджър в тежък пубертет за сметка на зрителната. Повтаряй ми нещо до посиняване, ако искаш, няма запомняне просто! Прочета ли го обаче, запечатва се! Е, освен когато избера да не се запечата, нали... Помня неща, които съм чела дори в трети клас. С публицистиката и прочее отраслови книги горе-долу нямам проблем, но художествените текстове ми бяха голям кахър, дето се вика, защото дори най-най-най-любимите ми от тях не успявах да ги заслушам като хората. Не звучат като в главата ми, да му се не види, гласът никога не е този, с който ги чувам, докато ги чета. Затова и наблягах на други жанрове. Досега!

За „Мамник“ се реших на нов опит, дори и само за да видя (чуя) дали Владо Пенев ще преобърне нещата, ще направи малка революция в ума ми, ще препрограмира настройките и въобще дали ще ме грабне. Пък и сюжетът звучеше като да е нещо мое, от ония, дето са ме държали будни по цели нощи.

Е, държа ме будна, дума да няма. То да беше само това, ама ме държа и наежена от ужас. И за да не пропусна нещо, прочетох я и на хартия, когато Издателство Ерове я пуснаха.

Навремето съм виждала стари издания на „Десет малки н€гъpчeта“, на които на заглавната страница имаше напечатано предупреждение към нищо неподозиращия читател: „Да не се чете нощем!!!“ Трябва да върнат тая практика заради книги като „Мамник“, по дяволите! Защо няма предупреждение на корицата, в интрото...?... М? М?!...

А Владо Пенев си заслужава и славата, и мястото. Гласът му сам по себе си разказва истории! За пръв път четецът звучеше в пълен синхрон с оня в главата ми. То в главата ми звучат много гласове, де, и някои от тях са в постоянни скандали помежду си, но това е тема за друг разговор. Както и да е!

После се появи „Пермафрост“ и там вече колебание дали да се слуша или не нямаше, а и на Александър Сано съм му фен още от времето на Среброто и зората на Братя Мангасариян. Но тоя път гледах да слушам по светло, де – за всеки случай, защото на тия години малко ме е срам да обяснявам, че ме е страх нощем да ида до тоалетната и защо. Пак за всеки случай набързо изхвърлих червеите за риболов, които мъжът ми си беше скатал в една кутийка в хладилника. Ако изслушате/прочетете „Пермафрост“, ще разберете. По едно време после минахме с него през един магазин за лов и риболов и при вида на ваничката с тия гадинки напуснах преди да съм си докарала астматичен пристъп.

А едно време си мислех, че с удоволствие бих се разходила до Антарктида. Сняг, лед, пингвини, вода, тишина, чист въздух, почти никакви хора... Най-вече това последното всъщност!... Ми аз... такова... май вече не искам. Не че е имало някакви шансове, но все пак не искам.

И понеже в тоя живот трябва да има баланс и предизвикателства, на 24-и октомври от 17:30 часа „Мамник“ и хората-вълци от „Вълчи разкази“ ще донесат вечния лед и демоните на „Пермафрост“ във Видин и по-конкретно в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин. Надявам се, поне без червеите. Васил Попов ще ни ги донесе и ще разкаже за тях, за себе си, за етнографията, хидрологията, демоните и хората, ако изобщо има разлика... И не на последно място...

Абе, човече, как спиш нощем с всичко това в главата си?!?!?!...