Неделя е! Време да се изгуби
човек, за да намери непознато парченце от себе си и да го добави към личния си
пъзел – оня, дето цял живот го редим и пак недовършен остава. Защото
опознавайки света, опознаваш себе си. И никой не знае кое от двете ще те
изненада повече, ще те очарова и разочарова, ще те вдъхновява и смазва, ще те
кара да тичаш и да пълзиш. Всичко това, докато дебнеш някоя от местните
миризливки да не те „парфюмира“, де.
А на брега на Дунав неделята е
още по-вълшебна. Запазила е късче лято, за да може човек и през октомври да
пошляпа във водата, а водата се е укротила и изчистила до карибска прозрачност.
Да хвърли въдицата няколко пъти, убеден, че няма да хване риба – ей така, за
момента, за подписа, за белега. Защото трябва да оставиш белег – не върху
дървото, а върху водата и времето. Иначе за какво ти е тая неделя?!...
Само миризливките са си
миризливки навсякъде. Понякога са МЪРЗЕЛИВКИ обаче, ако питате хуните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар