Отскоро семейството се увеличи. Не, не съм родила трето дете – опазил ме Господ! Вкъщи се нанесе Нейно Величество Елизабет, aka принцеса Ели, по прякор Кучето, който тя разпозна и прие като част от себе си. Кралска особа, както личи от официалното име – прякорът е за домашна употреба. Тя е мъничка, но с голямо бъдеще. Тя е пухкава, сива, жълтоока топчица любов, сладка за десетима и смела за стотина. Нощем ми носи току-що уловени хлебарки в леглото, бори се героично с палеца на крака ми и използва гърба ми за писта. От време на време ми мърка усилено, колкото да ми напомни, че ме обича, въпреки всичко. Просто ние двете любовта я разбираме по различен начин. Понякога включва хлебарки в леглото явно. Свиква се, след третото-четвъртото събуждане от нещо, пълзящо по крака ти.
Винаги съм вярвала, че не ние избираме домашните си любимци – те нас избират, за да ни пооправят накъдрената карма! И когато те изберат, трябва да си благодарен и да се примириш. Нещо/някой там горе е ударил със съдийското чукче и е отсъдил, че ти не си изгубена кауза и трябва да приемеш тази привилегия. Не грижа, а именно привилегия. А ти нямаш избор. Но ти е хубаво. По някакъв начин си я заслужил, колкото и нищо да не става от теб.
Няма коментари:
Публикуване на коментар