Задава се Пролетния панаир на книгата!!!

 

Днес... всъщност вече вчера... започна Пролетен панаир на книгата 2023 в София. Събитие, което по принцип носи заряда на локална ядрена експлозия, но за мен този път дойде с малко по-осезаем интензитет, защото на 29 май от печат излезе романът ми „My Hell”, за да стане част от предложенията на Издателство "Потайниче" в шатра 53 пред НДК.

Роман, който според онези, които са го чели (Мадлен, за тебе става дума, да) най-много говори от мое име. Звучи с моя глас, с моите мисли, с моето настроение. Понякога крещи. Понякога мрънка. Понякога е гневен без да знае на кого и защо. Понякога има нужда да го оставят на мира. Лично аз силно се надявам да не съм чак толкова нервна и цапната в устата и главата като главната ми героиня, но явно общото усещане е като да звучи много подобно на мен. Това тепърва предстои да го обмисля и изстрадам.

Още повече се надявам да не се налага никога да не правя нейните избори (да не говорим, че въобще не бих ги направила същите), още по-малко да съм на нейно място, но определено беше приключение да я проследя до финала. Надявам се, че ще е не по-малко приключение за всеки, който ще отвори книгата. Признавам си, тя ме изненада. А като си помисля, че исках просто да я прибера у дома, да я успокоя и укротя!... Вместо това...

Все едно.

С писането често става така. Създаваш герой, мислиш си, че си му отредил определена роля и съдба, почти си повярваш, че си нечий Бог, пък било то и само за някакъв си литературен персонаж... а той вземе, че хукне като идиот в някаква посока, в която не си и предполагал, че е възможно. И започне да те предизвиква като изтърван тийнейджър. И ти идва да забравиш и литературни похвати, и все дяволи, пък да го докопаш за косата и...

Както и да е! На пазара вече е „My Hell“. Малко мрачна, малко нагла, малко заядлива, малко предизвикателна... Точно като Северозапада и като Видин, където имах удоволствието да запратя героите в тази история. Дано ми простят това – справиха се повече от чудесно! Позволявам си да вярвам, че аз също съм се справила.

Питаха ме разни хора „Роман за Видин – кога?“. Ами ей го – сега! Ако отскочите до шатра 53 на Пролетния панаир, ще го видите дори преди мен. 🙂