FFDP - любимите ми бунтари!

Не знам защо точно тая вечер си спомних за един рок-фестивал от мрака на 90-те, след който последствията бяха толкова мащабни не само по душите и телата ни, но и по залата, в която се проведе събитието, та местната преса после излезе със статия, озаглавена „Спомнете си „Хейзъл”!!!” Щетите по залата отдавна са заличени и забравени, но белезите по умовете и душите на преките участници си стоят все така ръбести. И се събуждат, когато усетят точната вибрация.

Рядко пиша за музика, дори за тази, която обичам – не се чувствам в свои води. А рокът не е просто музика – той е начин на живот, но ако не сте попадали поне веднъж в масовката пред сцената, докато горе дивеят дяволи и богове от ранга на Five Finger Death Punch, едва ли ще засвирим на една и съща струна.

FFDP, разбира се, са извънземни. От онези, които с един акорд са способни да те докарат до оргазъм или до инфаркт… или до някакво междинно състояние, когато не си сигурен свършваш ли, умираш ли.

Нямам спомен как съм ги открила точно тези момчета. Хората, преживели катастрофи, рядко си спомнят момента на сблъсъка. Определено е било някъде след като се сбих с една съученичка заради значка на Майкъл Джексън, открих GUNS’N’ROSES и преживях факта, че няма шанс да се омъжа за Слаш. Все още се справям с последствията от това последното.

И открих, че Леми е бог! Друга тема!

Знам обаче, че ако някога имам нужда от надъхване, самоувереност, стимул, хъс, злоба, бяс, треньорско викане от ъгъла на ринга, Five Finger Death Punch винаги са на линия да изреват мантрата, която променя гледни точки и размества вселени, да ти шибнат дозата адреналин, от която имаш нужда, за да се изправиш пред света, макар и поочукан, изподран и с разклатени от стискане зъби.

На оня фестивал бяха все момчета и момичета родно производство, но с амбиция, равна на славата на FFDP днес. Не знам успяха ли – най-вероятно са се отказали. Стига ми обаче, че тогава имаха смелостта да мечтаят и звучат като завоеватели на светове, а покрай тях и ние пред сцената.