За писането...

 

Захванала съм се да пиша тези дни, когато успея да открадна по някоя възможност вкъщи… Но историята се явява неочакван проблем заради манията ми да звуча максимално достоверно. Демек ако ще пиша за пилот на „Боинг“, трябва да звуча все едно от двайсет години не съм слизала от самолет. Ако ще е за лекар, трябва да мога на прима виста да направя (поне на теория, де) минимум сърдечна операция или трансплантация на бъбрек. Абе схващате!

Та главната ми героиня в случая има студио за татуировки. Съответно нали се сещате, че аз от татуировки разбирам горе-долу колкото от ракетостроене? Обаче ми е важно да звуча така, все едно имам идея за какво става дума… тоест героинята ми има, де. И сядам да се образовам по темата, доколкото го позволяват Гугъл и фонда на Регионална Библиотека "Михалаки Георгиев". Някак потръгва, даже ми става интересно.

Вие знаете ли например, че черното е един от най-лесните за премахване от кожата цветове, за сметка на зеленото, което е почти неизличимо? Както и да е. В рамките на няколко дни вече поназнайвам основните течения и „артисти“, кой е Боби Шоу и какъв е приносът му в тату-културата, как да си сглобиш машинка за татуиране и да си приготвиш саморъчно мастило в затворнически условия, характеристики на различните стилове, най-трудни за премахване с лазер цветове, символи и прочее. Знам даже работното време, цените на билетите и основните експозиции в Музея на татуировките в Амстердам. Не знаехте, че има такъв, нали? Е, вече знаете. Ако стигнете до него някой ден, да пратите поне една снимка!

Абе на теория съм подготвена като за държавен изпит.

Хубаво, де, но междувременно героинята ми малко съм я поизтървала от контрол и вече е успяла да се заиграе с малък, но сплотен колектив от автоджамбази, специализирани в кражбите на луксозни таралясници, за което знам дори по-малко, отколкото за татуировките. Като ме питат каква кола караш, обичайният ми отговор е: „Сива“.

Хайде пак Гугъл идва на помощ. И по-малко библиотеката този път. По обясними причини литературата за специфика на автокражбите е силно ограничена, да не кажа, че няма такава. Поне официално издавана и разпространявана, де. Гугъл обаче е насреща. Отново!

Колко му е! Търсенето ми вече включва как се краде кола с безключово запалване, що е то GPS-тракер и съответно как се открива и дезактивира, коя кола колко струва, кои са предпочитани за кражба и защо, как се пласира краден автомобил и прочее потенциално полезни знания, в случай, че много го закъсам финансово някой ден… Само да спомена, че в реалния живот не съм точно пример за добър шофьор, още по-малко пък за талантлив такъв. И понякога се затруднявам да отворя дори дамската си чанта, която по принцип не се заключва. Това ви го споделям, за да добиете някаква представа колко вселени ме делят от героите ми.

Покрай същия бъдещ роман, който явно се очертава своеобразно информационно предизвикателство, ми се наложи да ровя и за факти относно определен ефект върху човешкото съзнание и кой точно опиат/дрога/халюциноген го предизвиква. Пак за достоверност, нали…

И не ми стига това, ами същата тази моя героиня в един момент се/ме вкарва в сцена с диалог, в който се предполага, че говори/м за покер, при това като познавачи на хазарта. Ей тука вече вдигнах ръце!

Пък седя сега и си мисля… Гледала съм по телевизиите разкази за разни криминални случаи, в които някакви хора се сдобиват със сериозни обвинения след като криминалистите са им докопали и ровили в компютрите. Сега само трябва някой да ми види history-то на търсенията в лаптопа, за да му се изправи косата и да ме заподозре в половината Наказателен кодекс. В по-лошата половина! Иди после обяснявай, че правиш проучване за роман, за който дори не можеш да гарантираш, че ще го довършиш