Няма да пиша за будителите, защото цяла книга смятам, че
е предостатъчно. 🙂 Та
за нея малко, ако позволите!
„И будителите били хора”!
Не вярвах в тая книга. Не вярвах точно по същия начин, по
който не вярвам на децата си, когато ми казват, че могат да летят, но пък ми е
мило едно такова... Но тя взе, че полетя. Мама Нинджа май беше
единствената, която вярваше от самото начало. Аз – библиотекарката – се
съмнявах във всичко. Все още не ми се вярва всъщност, а ето – вече втори тираж
излиза.
Не е сбъдната мечта – по-хубаво е. Това е мечта, която
дори не си имал, защото е твърде невероятна, пък тя взема, че се осъществява.
Стоварва ти се с цялата си приказна отговорност и изведнъж хората започват да
ти задават разни сериозни въпроси и очакват сериозни отговори, пък на теб само
някакви смехории са ти в главата. Как например Алеко се криел да не го бият
офицерите, как Вазов осъдил едно клето куче на смърт, как един действащ
министър на правосъдието бил осъден на няколко инстанции за сватбарски бой… И
все се оправдаваш, че не си професор Божидар Димитров (Леко да му е небето!
Голям човек беше.) и не претендираш за академичност… и очакваш всеки момент
някой да те забие дълбоко в неизвестното с въпрос от типа на „А знаете ли кои
всъщност са тия прословути три морета, дето… такова… България била на тях?...
Не? Тогава с какви очи сте седнала да пишете книга за такива големи хора, бе,
госпожа?!...”
На всяка крачка дебне опасност да се издъниш като автор
на толкова отговорен текст. Текст за будителите! За Ботев, Вазов, Алеко,
Багряна… Иди оправдавай се, че си имал добри намерения.
Не е като с художествената литература. Да пишеш за такива
титани на мисълта задължава, особено когато пишеш за човешкия им образ, за
моментите, в които са били просто хора. А те са били такива, при това хора,
пред които някои днешни претенденти за будителски статут са видими само под
микроскоп. Да пропуснем имена, че е празник все пак! Ако все пак имате нужда да
ги чуете, пуснете си довечера някоя новинарска емисия!
Та за днешния празник, като автор на книга за будителите,
НИ пожелавам един ден да нямаме нужда от будители!
Помислете!
Ще разберете!
А дотогава - честит празник! ❤
Няма коментари:
Публикуване на коментар