Това шубето е голям страх

 

-                     Не се притеснявате, госпожо! Гледайте на другата страна, ако искате! Много хора се страхуват от ваксината, а не бива. Куп тъпотии се изприказваха по темата, но най-много да усетите леко неразположение в някакъв момент довечера. Като излезете, вземете един парацетамол!...

-                     Не ме е страх от ваксината, а от иглата! – пояснявам.

Разчитам на разбиране, но не се надявам много.

Лаборантката ме поглежда малко в смисъл „Ти май не си много на център, госпУжа!”, но тактично си замълчава. Разбирам я. Познато ми е. Аз гледам по същия начин някой като ми излезе насреща с „Ми то… к`во ше кажат хората…”, без значение от казуса. Дето се вика, това шубето е голям страх, ма някои ни е страх от една тъпа игла, други – от тъпи клюкарки. Мен и от тъпанари ме е страх, ама това не е тема на разговор в момента.

После все пак решава да е мила:

-                     Нормално. Много хора ги е страх от игли.

Да, бе. Знам. Ама мен ме е грижа ТОЯ конкретно човек, дето в момента ти се поти в ръцете. Другите да вървят на… там, откъдето са излезли!... А – вЕрвай ми – ТОЗИ човек АДСКИ много се страхува от игли! Почти колкото от паяци. Ако не знаеш, да ти кажа – аз съм онази, дето навремето си беше залепила с тиксо страниците от учебника по биология, в които имаше снимки на паяци, за да не се отвори там случайно. Да, да! Същата, дето заради един тъп скакалец мръзна двайсет минути по гащи в банята, затискайки вратата, все едно скакалецът ей сега ще нахлуе с ритник и с кълбо напред.

Но.. млъкни сърце!

На ваксина съм. Тази – против ковид. И главата ми ще гръмне като противопехотна мина от въпроса дали ме е страх повече от тъпия вирус (който, между другото, го преболедувах веднъж, ама знаеш ли дали втория път няма да ме закове като пеперудка на стената) или от иглата. От ваксината категорично не ме е страх – оцелях като студентка в периода 1994-1999, за Бога! Няма ваксина, която да ме тръшне. Дето се вика, нас животът ни е ваксинирал.

Отделно дето по рождение… такова… Абе имаме си известни обременености…

С една колежка сме одрънкали по едно сутрешно кафе за кураж и сме взели безумното решение ей тук, сега и веднага да се ваксинираме. Не знам при другите хора как стават тия неща – разправят, че се искало обмисляне и информирано решение – ама аз решението го взех между три глътки капучино. Остави друго, ама и колежката повлякох!

Аз така и на зъболекар ходя, макар че там глътките бяха от друго естество, докато една приятелка-фармацевт не ме светна, че алкохолът притъпявал обезболяващите.

Всеки си има идиотските моменти.

Та!!!

Докато ми слага ваксината (между другото, не усетих нищо, признавам!), лаборантката рецитира заучения очевидно до гадене монолог:

-                     В следващите ден-два избягвайте физически натоварвания! Може да Ви заболи ръката на мястото на убождането, може да Ви втресе, да се появят грипоподобни симптоми, главоболие отпадналост… Избягвайте и алкохола…

Тука вече настъпва умерена тревога, която няма нищо общо с иглата.

-                     Докога?

-                     Поне ден-два.

Не, че съм много на зор, ама някак си отвътре ми идва да попитам: „Ама ден или два?” Щото ако антиваксърите са прави и ми остават броени дни живот, не е все тая, да му се не види.

Както и да е! Мисълта ми е… Ваксинирах се. Нямах грипоподобни симптоми. Нямах никакви симптоми всъщност. Алкохол не ми потрябва. След 16-и ноември ще пиша как е след втора доза.