Първата ми фотосесия

През годините съм имала какви ли не амбиции, ама да съм обект на фотосесия – не по-често, отколкото да съм депутат! На мен много неща в характера ми куцат, но самооценката не е сред най-сериозните ми проблеми, въпреки че и там има какво да се желае. Все едно, оказа се, че е крайно време да имам под ръка и някой и друг свестен кадър, който да не е като сниман от котката ми или на който да не се виждат всички… хмм!... да кажем бонуси, с които съм се сдобила през годините. Предполагам, не е необходимо да добавям и че е желателно на фотосите да изглеждам така, че и някой друг освен нашите да ме намери за симпатична.

Та уговорих си значи среща за снимки и откарах три дни в съмнения, че тоя път съм направила грешка, която – за разлика от предходни тъпи идеи – ще остане във времето, документирана подробно. Аз съм от поколението, чиито младежки грешки са почти неизвестни днес, само защото по онова време нямаше интернет, нито фейсбук. Марк Зукърбърк го нямаше даже, ако мога да вляза в стилистиката на неповторимия Тодор Колев.

Виждала съм по телевизията репортажи от фотосесии и с тих ужас си представях моя вариант на „А сега флиртувай с камерата!” или „Бъди самоуверена!”. Мислех си, че единственото, с което не бих имала проблем, е „Изглеждай така, все едно искаш да си навсякъде другаде, но не и тук!” С това се справям професионално, когато опрат нещата до снимки. Един от операторите на телевизията, които от време навреме отразяват събитията в библиотеката, беше започнал да ме офертира преди време: „Двайсет лева – и няма да те снимам отблизо!”

И дойде заветния ден и час, и… нищо не беше както го мислех. Да оставим настрани факта, че фотографът се оказа млада дама, няколко нива по красота над онова, на което аз се позиционирам според споменатата по-горе самооценка! Е, не е като да съм вампир някакъв, но определено съм далеч от стандартните разбирания... или поне от моите такива. Оказа се също така, че една красива млада дама да ти казва, че си чуден модел и снимките стават много хубави, определено си е като стероид за самочувствието. Дотолкова, че чак сама започваш да се харесваш. Брей, чудо невиждано! Аз можело и да изглеждам прилично на снимка!...

Та фотосесията се оказа може би най-свежото нещо, което ми се е случвало от известно време насам. Времето беше с мен, сезонът беше с мен, до известно време и „Lavazza” беше с мен, както е видно от някои снимки… но най-важното от всичко беше, че Веси Стоянова от Goldylux Photography беше с мен и направи прекрасни неща, за да се получи идеално. ❤️🧡💛