Монета за вземане на решения

Като казвам, че съботния битак във Видин е все едно да ровиш със затворени очи в сандъче с късметчета, не преувеличавам. Вървим си като всяка седмица и дълбая в психиката на престолонаследниците-хуни като зациклил грамофон „Нищо не пипаме – само гледаме!... Нищо не пипаме – само гледаме!...” (не, че някой от тях изобщо ме отчита като присъствие, камо ли пък че нещо говоря там…), а погледът лепне по какво ли не, дето ти се иска да го грабнеш и да отнесеш вкъщи, съскайки „Безценното ми!...”.

- Мамо, мамо виж! Гъска!... Мамо, пиратски пищови! Искам!... Тати, виж! Огромно плюшено куче!... МЕЧОВЕ-Е-Е!... Тати-мамо, това какво е?... Там има зайчета! Хайде да си купим зайче и да си го гледаме на терасата!... Това пиле защо кряка сега?... Тати, гледай! Ножът на Принцът на Персия!... Я! Чушки-и-и!... И това не го знам какво е, ама изглежда вкусно… Онзи кон продава ли се?... Не, искам магаренцето! Може ли?... Ама защо не-е-е?!...

И така. Традиция!

Старая се да не демонстрирам твърде забележимо, че някак си ми се нравят лъскавите шевици по топовете със завеси на една от масите, защото мъжът ми и без това от време на време ме подпитва на шега:

- Душа, ти от коя махала беше?...

Факт! Има една сврачешка черта у мен, която не може тайно да не се зарадва на нещо лъскавко, шаренко, ярко така... катунарско един вид… Приела съм го, но понякога – особено в събота, на битака – е голяма борба да държа под контрол тия пориви у себе си.

И не винаги се получава. Не ме разбирайте погрешно! Не се оплаквам – дори напротив.

Ето например днес! Вървя си, зяпам изобилието от нови, употребявани, много употребявани вещи и откровени боклуци, когато сред целия този хаос – все едно вулкан от предмети, изригнал насред града, – моето съкровище за седмицата сякаш ме хвана за ръка и ми рече:

- Носи ме у дома!

............................................

Монета за вземане на решения! Че кой няма нужда от такава в крайна сметка!...