Ще натиснете ли спусъка за последен изстрел?...

Цял живот съм се старала да не се забърквам в политически теми поради ред причини. Абе да си го кажем направо – от чисто хигиенни съображения. Въпреки че познавам някои политически силно ангажирани с тази или онази партия хора, на които мога само да им стисна ръката, като цяло си знам, че това… не е моето.

Но има едни такива моменти, в които вече няма начин – трябва да заемеш позиция. Не може да не ти пука!

Когато политиката се превръща в цивилизована форма на масово убийство например.

Да, за ситуацията във видинската МБАЛ „Св. Петка” говоря.

Да, това за мен е предстоящо масово убийство на напук оцелелите досега в този регион – и пациенти, но и служители в същата тази болница.

Министър Ананиев обяви първо, че ще се закриват отделения. После уж омекна и уточни, че нямало да се закриват „работещи отделения”.

Бих помолила обаче господин министъра да дефинира ясно какво нарича „работещо отделение”. Защото ако очаквате във Видин обем на работа и човекопоток като в някоя столична болница… ами няма как да се случи. Да пояснявам ли защо? Но пък от друга страна ние във Видин си плащаме здравните осигуровки също както софиянци, пловдивчани, варненци и въобще както всички останали… които си плащат, разбира се. Съответно, може би ще шокирам министър Ананиев, но очаквам нещо в замяна. Най-малкото да знам, че няма да умра на улицата от инфаркт, само защото съответното отделение е закрито и/или преместено в Монтана например.

Сега! Аз не знам в болницата да има НЕработещо отделение. Вярно, в някои от тях се работи трудно – заради човешки фактор, апаратура, пари и други наличности или липси. Но се работи. През последните години няколко пъти ми се е налагало да съм пациент или посетител в няколко отделения, така че общо взето имам някакви, дори и само повърхностни впечатления. Най-малкото, синовете ми се родиха в тази болница, при това не „в доброто старо време”, а през последните шест години, и за мен това е от значение. От голямо значение, уверявам ви!

Министърът бил казал, че щял да се радва на повече обслужени пациенти (цитирам по памет, но смисълът е този). Ами да ви разкажа ли една история от първо лице?

Миналата година се озовах в болницата в края на юни за четири дни. Бях на системи сутрин и вечер, та доста близки си станахме в един момент с част от персонала. Забелязах, че медицинските сестри, които ме обгрижваха, идваха винаги с една тетрадка и все нещо си записваха. Любопитна съм, та попитах какво толкова дращят там. Знаете ли какво ми казаха? Под секрет малко нали… „Отгоре” им спуснали финансов лимит за разходи на месец за дейността на отделението. Вписваха паричната стойност на всичко – от ръкавиците, през иглите, лейкопласта, та до лекарствата. И им било обяснено, че надхвърлят ли лимита, ще си плащат. Буквално. С пари, орязани от заплатите им.

Дали е имало такива „плащания”, не знам, но… Извинете?!... Ако за някого „там горе” е в реда на нещата болничният персонал да си плаща за това, че е помогнал на пациентите си, не знам има ли смисъл въобще да се надявам на някаква дори първична наченка на разумна мисъл от него (въпросният „там горе”, без да визирам Господ в случая). Вероятно не.

Не ме разбирайте погрешно – търся РАЗУМНА мисъл, не ПОЛИТИЧЕСКА такава!

Не съм финансист, разбира се.

И ако ще ме питате дали знам колко струва тази или онази клинична пътека и какви загуби е натрупала болницата от нерентабилни пациенти, ще ви кажа, че хич не ми дреме на балалайката. Платила съм си осигуровките, имам право да получа нещо в замяна. От друга страна тези хора в отделенията са си свършили работата и най-малкото е пълна кретения да бъдат заплашвани, че ще си плащат за това. Ако такова нещо е имало, естествено. Допускам и аз нещо да не съм разбрала.

Та значи… излиза, че министър Ананиев няма да закрива отделения, но днес над сто специалисти от болницата – медицински сестри, лаборанти и лекари – са подали колективна оставка. А когато те си тръгнат… какво по-удобно оправдание за закриване на вече НЕработещи отделения поради липса на кадри?!... А (ще) липсват кадри… защото, господин министър?!... М?!... Поради абсурдно ниско заплащане може би?!... Поради убийствени условия на труд може би?!... Поради унизително отношение от държавната администрация може би?!... Поради използването им като пионки в дребни политически и финансови интересчета на местно и национално ниво може би?!... М?!...

Аз политик не съм. И финансист не съм, както казах. Но съм пациент – бивш и бъдещ.

Искам да знам, че никой не се подиграва с правото ми да получа адекватна медицинска помощ. Хайде – мен кучета ме яли! Но ако утре някое от децата ми пострада заради липсата на медицинска помощ, ще превърна в пациенти децата на тези от вас, които сте отговорни за това. Гарантирам ви го! Каквото вземете от мен, аз ще го взема от вас. А пък вие преценете какво и колко сте склонни да дадете… или изгубите!

И не, това не го казвам по адрес на медицинските специалисти в болницата, а на онези, които се опитват да убият и мен, и тях.

Да, уважаеми. Това е опит за убийство, граничещ с геноцид.

Ще убиете всички спешни пациенти. Ще убиете дядото с инфаркта. Ще убиете бабата с инсулта. Ще убиете родилката, при която раждането се е объркало и има нужда от спешно преливане на литри кръв. Ще убиете недоносените бебета. Ще убиете онези, които в предстоящите горещини ще колабират по улиците. Ще убиете жертвите на автомобилни катастрофи и други злополуки. Ще убиете пациентите с алергичен шок. Ще убиете пациентите на хемодиализа… (О, тях май вече ги започнахте още миналата година, а?...) Ще убиете децата с пневмонии. Ще убиете онези, които зимата ще се потрошат на леда. Ще убиете онези, които ще се изгорят лошо. Ще убиете, ако щете, и куп психично болни. (Сега знам какво си мислите, но за ваше съжаление те също са ваша отговорност.)

Може би щяхте да убиете моя по-малък син в ситуацията, в която се наложи да го карам по спешност в болницата, когато глътна монета на рождения си ден. Да, същия ден, в който минахме през ръцете на поне четирима лекари и незнаен брой медицински сестри, за да мога да се прибера с децата си посреднощ вкъщи, но спокойна и сигурна, че детето ми е добре.

Може би…

… ще убиете Видин. Или просто така ви се иска.

Отписали ли сте Северозапада, уважаеми?... Отписали сте го, както отписвате онкоболните, диабетноболните, хората с увреждания… И се чудите как да нанесете последния изстрел – онзи, дето спестявал мъките… Ама става като във вица малко това вашето:

- Защо убихте съпруга си?

- Ми поряза се докато правеше салата и го застрелях, за да не се мъчи.

Болницата ни кърви, защото си е порязала пръста, господин Ананиев. Не е за евтаназия. Обаче закриете ли я, ще евтаназирате нас – пациентите, при това НЕхуманно. Но пък политически и законово издържано. Въпрос на приоритети и съвест предполагам.

Но… какво тук значи някакъв си… Видин?!...