За Бетховен и едно ферари с цвят червен

А трябваше да е идеалният завършек на доста наситения откъм събития сезон в библиотеката!

Спокойно мога да кажа, че това беше най-откаченото представяне на книга/автор досега. Нямам обаче богата база за сравнение, което ме тревожи – т.е. очаквам и по-смахнати занапред.

Мисълта ми е… и преди сме имали гафове „на живото предаване”, някои от които направо впечатляващо тъпанарски, но винаги са били успешно замазвани и по правило остават незабелязани за публиката. До днес!

А, както казах, трябваше да е идеалният завършек на културно-масовия сезон. Поезия… любовна при това… безкрайно мила поетеса… отлично разчетена откъм брой места зала, което самó по себе си е малък героизъм… сериозна подготовка…

Но тя има едно изискване. Поетесата – не залата. „Лунната соната” за начало, „Fűr Elize” за финал. Просто прекрасно, нали?!... Две от най-съвършените романтични мелодии, композирани някога! Идеално си пасват с духа на творбите от стихосбирката.

Кой да знае, че от утре ще са част от тайните ми нощни страхове!...

И така… Наближава обявения начален час. Лаптопът е свързан към една тонколона. За по-практично сме приготвили двете мелодии да ги пуснем директно от YouTube. И даже интернет-връзката като никога е на шест дето се вика.

Давам PLAY.

„Лунната соната”… Бетховен…

Сядам до поетесата да уточним дребна подробност от биографията й преди да кажа официално „добър вечер”…

… и…

„ЕЕЕЕЙЙЙЙ, ОВЦИИИИ!!!...” (Замръзвам все едно са ме простреляли в гръб и лице едновременно!) „…КЪДЕ СТЕ, БЕ, ОВЦИИИИ…”

Тонколоната направо ще се разцепи от крясъците на някакъв надрънкан като за световно малоумник. При това – без „Лунната соната” да спира. И не, не е част от записа. Сигурна съм, защото съм го прослушала по-рано.

Опитайте се да си го представите само за миг! „Лунната соната” и „ЕЕЕЕЙЙЙЙ, ОВЦИИИИ!” едновременно. Нещо като швейцарски шоколад с шкембе чорба.

Шаш и паника! Романтиката – отлетяла безвъзвратно!…

С един направо шампионски скок се озовавам до лаптопа. Успявам да спра истеричния алкохолик преди да е изтърсил някоя чутовна простотия. Същия ефект би бил, ако насред творбата на Бетховен внезапно беше тръгнал например запис на „Две кокошки съм заклала” или – не дай си Боже!!! – някое от парчетата на Черно Фередже. Нищо лично – харесвам идиотския чар на Фънки, но със сигурност не е подходящ фон за представяне на любовна лирика. Вярвам, че и той би се съгласил с мен.

В последствие разбирам, че в това време шефката в другата зала, при шумотевицата и крясъците, е помислила, че е станало сбиване. Представяте ли си? Търкáл в библиотеката по време на представяне на стихосбирка с любовна лирика!... Пази Боже! Това ще ни вкара в статистиката на абсурда за десетилетия напред!

Нов, не особено уверен опит, макар да съм почти сигурна, че НЕ БИВА. Само да подчертая, че бях против. Всичко в мен крещи: „Идиотка! НЕ ГО ПРАВИ!!!...”

„Лунната соната”… Бетховен…

„ЕДНО ФЕРАРИ С ЦВЯТ ЧЕРВЕН… ЕДНО ЗА ТЕБ, ЕДНО ЗА МЕН…”

Не Слави Трифонов за съжаление – същото пиянде, което не познавам, но вече искам да видя мъртво и погребано! Не че ако беше Слави Трифонов, щеше да е по-малко неуместно, но този не стига, че е пиян на кирка, ами и по-фалшиво не може, дори и да иска.

Още по-голяма паника, ако въобще изобщо е възможно! Забравям дори да дишам. Трескаво скубане на всички възможни кабели от разклонителя, неистова борба с желанието да сграбча тъпия лаптоп и да го разбия като Кърт Кобейн в тъпата тонколона, а пияният идиот от записа продължава да реве като магаре на плет!...

Направо не е истина! Сюрреализъм „о натюр”! Тонколоната е изключена и продължава да трещи?!...

Трябва ми екзорсист, по дяволите! Веднага!!!...

Млъква след секунда или две, които ми съкращават живот с година или две.

О, свещена тишина!... (нарушавана само от деликатното кикотене на публиката)…

Толкова е неловко и откачено, че даже нямам възможност да се притесня като хората! Знам само, че – мамка му! - трети опит няма да позволя! Направо не ми се мисли какво може да излети от тонколоната, ако пак пуснем сонатата! И макар да знам, че поетесата ни много държи на тонколона и микрофон, готова съм, ако трябва да се сбия с нея, но да не го позволя! Нищо лично – въпрос на оцеляване е вече. Професионално, психическо и физическо оцеляване.

Останалата част от мероприятието минава ОК. Малка компенсация за „овци”-те и „ферари”-то. Дори ми подаряват прекрасен букет. Мисля си обаче… ще ми трябва възстановителен период след това представяне. И ега ти щурия късмет, че е последното засега, защото иначе следващото трябваше да го водя на успокоителни, докато някой ме държи за ръката и след задължителен сеанс при психотерапевт! Иначе рискувам да избухна в сълзи.

Шефе, вредни предвиждат ли се в случаи като този?...

Питам просто!

Иначе… имам нужда от водка.

И шоколад.

И сладолед.

И СПА-процедури.

И почивка на Хавай.

И каквото се сетите още!!!...