Майката - държавен враг №1

Един не много отдавна искаше да внася щастливи лекари за по 500 долара от Индия, а нашите студенти и специализанти ги пращаше в Сицилия.

Тия дни пък научихме, че културата трябва да се справя с 10% по-малко средства. Така де, време беше този разюздан разкош най-после да бъде сложен под контрол. Че то докъде я докарахме? Библиотекари, музейни работници, актьори и читалищни дейци си живеят като арабски шейхове на фона на общата мизерия. Някой трябваше да удари с юмрук в масата и да сложи край на това безобразие.

А днес разбираме, че се „обсъждало“ да орежат втората година майчинство, понеже много товарело икономиката. Иначе досега да сме ударили в земята Дубай по икономически растеж, видиш ли. То отдавна стана ясно, че най-голямата тежест за българската икономика не са корупцията, не са безумните обществени поръчки, не са бездънните пропасти… такова де… държавни структури, не са армията от калинки и партийни назначения. Не! Най-големият проблем и пречка пред просперитета е майката с количката пред блока.

Тя съсипва държавата.

Тя пречи на растежа.

Тя е причината да не сме задминали Швейцария, Норвегия и Сингапур. Пък аз цял живот наивно вярвах, че проблемът е другаде, ма какво ли разбирам аз от икономика.

Абе да питам… Вместо непрекъснато да „обсъждате“ какво още да орежете на обикновения човек, защо поне веднъж не „обсъдите“ какво да орежете на себе си? Ей така, за разнообразие.

Примерно депутатски заплати.

Примерно бонуси.

Примерно служебни автомобили.

Примерно чиновнически структури, в които петима кибици зяпат как един работи.

Все ми се струва, че там има повечко мазнинки за сваляне, отколкото във втората година майчинство.

Още помня как навремето друг един представител на политическата фауна ни призоваваше да дадем по една заплата за закупуване на оръжия за Украйна. Не ме разбирайте погрешно! В тази идиотска война съм на мнението на мнозинството (има и такива моменти в живота ми, да). Та супер як призив по същността си, но само ако не си опрял до тая една заплата, за да изкараш месеца, ама малко неудобно става, когато се сетиш, че мнозина българи са опрели баш до тая една заплата.

Народът си го е казал – на чужди пари най-лесно се прави сметка! Лесно се орязват чужди разходи, когато собствените ти не зависят от цената на хляба, тока и лекарствата.

Забелязали ли сте, че никога не започват от себе си?

Все културата им виновна. Майките. Пенсионерите. Лекарите. Учителите. Библиотекарите. Някак си все хора, които произвеждат, отглеждат, образоват, мислят… задават въпроси и даже имат наглостта да застъпват собствено мнение. Само управляващите все така са невинни като новородени агънца, без значение от кое политическо котило са използели.

Любопитно съвпадение, м?

В тоя ред на мисли, без да претендирам за дори далечна роднинска връзка с Ванга, дали няма все пак да позная, ако предвидя, че след някоя и друга година, за да спасим икономиката, ще се наложи да забраним раждането на деца, четенето, театъра… Ей тогава как ще дръпне тая държава, ум да му зайде на човек! Пък в каква посока точно ще дръпне, е тема за съвсем друг, още по-неудобен разговор. Но пък ще е икономически обосновано.