13 Софийски международен литературен фестивал

В последните дни човек накъдето и да се обърне, ще се спъне в политическа драма, което всъщност си е много хубаво, стига да не си в ролята на антагониста, разбира се. Честно казано, не вярвах, че народът все още е способен на нещо такова. Докато прехвърлям от протестите, все се сещам за една позната, която ми беше споделила, че навремето, когато все още не знаехме това чудо демокрацията яде ли се, пие ли се или за нищо не става, два часа подскачала на протест на СДС, убедена че е на улично рейв парти.

Но не за протестите ми е мисълта в момента. Така де, И за тях, защото да нямаш позиция по тези въпроси си е почти престъпление срещу държавата, но в същото време продължавам да си мисля и за книги, а причината за това е, че преди броени дни, както може и да знаете вече, а може и да не знаете, излезе от печат четвъртия ми роман „Не искам трупове в хола“, книга първа от поредицата „Ако нещо може да се обърка…“

И ако си мислите, че това е заглавие, измислено за привличане на вниманието, много ви моля! Това не е просто заглавие, а изречение, което може да излезе от устата на човек само веднъж и съдбата да го чуе.

Та по този повод…

На 13 декември (събота) от 13:00 до 16:00 часа официално ще гостувам на щанда на Издателство „Потайниче“ в рамките на 13.Международен литературен фестивал. Неофициално ще се опитвам да обясня на по-любопитните посетители защо труповете не са добра идея за декорация в чийто и да било хол.

Като цяло това е една от онези истории, в които героинята се опитва да живее сравнително нормално, на което животът ѝ отвръща с нещо от рода на „О, колко сладко!“, след което запретва ръкави и я хвърля с главата надолу в дълбокото. А там е пълно с акули. С други думи, има смях, има динамика, има криминална нишка за разкош и категорично няма нужда да се чудите какво е искал да каже авторът, защото авторът (тоест аз) съм искала да кажа само: „Елате да поразпуснем, пък после ще го мислим!“

Та ако на 13 декември сте в София, на всичкото отгоре и някъде покрай НДК, ще се радвам да се видим и да ви запозная с Диана. Да видите, че има и щастливи каръци! Да си поговорим за книги, за абсурдите в ежедневието и за оня тънък момент, в който човек осъзнава, че героите му май имат по-добър план от него. Обещавам и докато подписвам книгите (ако ги искате с автограф, де), да не оставям послания, които да звучат като притеснителни симптоми.

А снимката, разбира се, е за привличане на вниманието! На нея е Либи. В качеството си на котка би трябвало по подразбиране да буди умиление. Сигурно помните, че тя се появи в библиотеката преди около месец. Така и не се появи кандидат да я осинови, пък и тя май не напира да бъде осиновявана и я разбирам. Тук си има към 25 родители и загрижени роднини.

Тая котка за един месец пое повече култура, отколкото някои хора за цял живот сколасват. Търчи от отдел в отдел, посреща ни сутрин на вратата на библиотеката и вече е отметнала няколко литературни премиери с присъствието си. Видя отблизо Владо Карамазов и професор Петър Стоянович, наднича в счетоводните тайни на библиотеката, изрови две-три саксии и събори още една-две. А предвид, че прекарва повечето си време пред или в отдел „Изкуство“, най-вероятно вече може да ви измяука еднакво добре както нещо от Бетховен, така и някой от хитовете на THE ROLLING STONES докато рисува в стила на Ставри Калинов например. Няма да е зле повече хора да вземат пример от Либи!

И все пак да се върнем на основното!

13 декември (събота), от 13:00 до 16:00 часа.

Защото някои празници са по-хубави под формата на книга!