Разказът "Мастило"

 В края на септември, както може би някои от вас помнят, си направих удоволствието да участвам в първата Резиденцията за млади писатели в село Челопек, проведена в рамките на фестивала „Враца – книжен град“.

Сега! Може да се поспори доколко на тия години и с шест книги зад гърба си минавам за „млад“ писател, но не това е важното в случая. В условието пише „18+“ – вмествам се отвсякъде.

А Враца… Враца и Челопек си свършиха работата перфектно. Не ни пуснаха да си тръгнем без да оставим в тях нещо от себе си.

Мисля, че Чарлз де Линт беше казал, че татуировките са историите на сърцето, написани върху кожата. Аз нямам нито една. Татуировка – не история. За сметка на това пиша, доколкото мога. Вярвам, че писането е друга форма на татуиране. Пак татуираш, само че бял лист, пак разказваш. Само дето пишейки, нямаш представа кого всъщност ще бележиш. С думите е така – стрелба в тъмното!

Разказът ми „МАСТИЛО“ се появи като идея по време на резиденцията и е нещо като компромисен вариант. Той разказва за татуировки и белези. За хора с истории, които не споделят – достатъчно им е да ги помнят. Не е еротичен текст, но е текст за онова между двама непознати, което се появява само когато поне единият от тях кърви. Тогава някак си не можеш да лъжеш, да играеш, да не си ти.

И ако ви се стори, че това е просто история за татуировки, не се заблуждавайте! „МАСТИЛО“ е покана да се замислите. Ако сега бяхте в студиото, какво щяхте да поискате да разказва вашата кожа?

Вече можете да откриете всички разкази от резиденцията на линка най-долу. Поне един от тях е с гриф „+18“, така че може би ще ви трябва нещо по-силно от кафе, докато го четете. Само казвам.

 P.S.: Сега си мисля… Ако мастилото попие достатъчно надълбоко, от тоя разказ може да стане жесток роман. Ще го оставя да си помисли!

ЛИНК към страницата с разказите