Съботна традиция

 

Тази събота по изключение съботният битак мина без да ме слуша цяла Видинска област как повтарям съскайки, а от време на време и крещейки (умерено за възможностите ми, щото ме е срам): „Не пипай нищо! Не пипай!... Недей!... Да не си посмял да пипнеш!... Изправи се! Не пипай!...” И т.н. Не че хуните внезапно са усвоили доброто поведение сред хора – просто нямам глас. Някакъв тъп вирус ме е стиснал за гърлото и най-доброто, което мога да изкарам от себе си, е нещо средно между писукане и ръмжене.

Но това не пречи на семейния детектор за странни предмети. Поредният – на вашето внимание! По левче бройката, два броя! Плюс свещник-тиква, плюс стиропорена надгробна плоча с тиква, плюс декоративна глинена книга-ковчег. Може да е началото на март, но Хелоуин винаги чука на вратата.

Възможно е и да сме шокирали някого, ако е чул Престолонаследник №2 да обяснява с блеснал от щастие поглед, че си е намерил „страхотно гробище”, но не ми дреме особено. По-добре цял ден игра със стиропорена надгробна плоча, пластмасов скелет-ключодържател и глинена книга-ковчег, отколкото да се зомбира на глупавите телефони и таблети. Щом аз на 46 се радвам така на две чаши-черепи, представете си за малките що за кеф е!