Кофа за нерви №2

Казах си аз, още когато купих първата „кофа за нерви”, че доникъде няма да стигне с тия размери на напръстник… добре де, на чаша за кафе… та днес на съботния пазар първото нещо, което ми бодна в окото, беше по-голямата ѝ сестра.

Нали се сещате? Онова нещо, дето сред умопомрачителните купища от всевъзможни предмети, пръснати по черги, маси, найлони, стиропорени подложки или направо по земята, притегля окото като с магнит и все едно крещи „Мен търсиш, тебе чакам!!!”

Да си призная, случвало ми се е и да се влюбвам от пръв поглед, ама не е същото като да видиш на съботния битак дрънкулка, която може и да не ти трябва, даже със сигурност изобщо не ти трябва, щото си надовлякъл вкъщи вече петстотин други подобни, но да я пожелаеш сега и веднага. И да я грабнеш.