Навремето, когато ТРЯБВАШЕ да напиша „Седмият ангел”, нямах
идея, че някой ден ще го видя на хартия, с лого на издателство, на което не се
е налагало да предлагам душата си или поне бъбрек, за да го отпечата. Всъщност
въобще не се надявах да го видя отпечатан. Идеята въобще не беше такава.
Не всички книги се раждат с идеята да бъдат издадени.
Някои се раждат, за да спасяват положението, когато никой и нищо друго не е в
състояние. Останалото е бонус, ако се случи. Не е задължително да са добри, но
понякога са. Дали точно тази е добра, няма как точно аз да кажа.
При мен се случи. Факт! Все още не го вярвам напълно, но…
За мен „Седмият ангел” ТРЯБВАШЕ да се появи. Ако някак си
е успял да стигне и да вас, мога само да ви благодаря и да се радвам.
Той, както знаете, е ърбън-фентъзи. Твърде далеч от
онова, което (искам да) пиша обичайно! Иначе харесвам ърбън-фентъзито като
жанр. Говоря като читател в момента. Създава ми усещането, че някъде край мен
се случват чудеса. Че някъде наоколо има една друга реалност, само за
привилегировани или само за онези, които имат дарбата да я видят.
А сега и малко като автор на (поне) един ърбън-фентъзи
роман! Тоест като автор на ТОЧНО ТОЗИ роман!
Обичам си „Седмият ангел”, защото в известен смисъл той е
най-личното нещо, което съм писала. Далеч не най-дълбокото, но със сигурност
най-личното. Добро, лошо… няма значение. Лично е без в него да има и грам
автобиография. Лично поради ред причини, но най-вече поради причината изобщо да
се появи на бял свят като необходимост. Защото той БЕШЕ необходимост. Да, лично
е!
Обичам го, защото е моето бягство от реалността… в
реалността. Кой казва, че измислените светове и създания не са реални? Кой
казва, че реалността е една?... Всеки има своята реалност и дори не е една.
Всичко е точно толкова реално, колкото го искаме. Вярвам, че всеки път, когато
някой напише книга, не просто пише книга, а създава нова вселена. Нещо като
мини-Бог. Всеки път, когато се отдадеш на някоя фантазия, създаваш реалност, и
тя е точно толкова истинска, колкото всяка друга. Матрицата в действие. Без
хапчета – само на въображение!
Обичам си „Седмият ангел” и защото ме срещна с едни от
най-прекрасните хора в живота ми. Едни от първите след Мария и Мама Нинджа, които
повярваха, че „има хляб” в мен – екипът на Издателство "Потайниче".
Още си пазя оня първи имейл – „С удоволствие ще издадем Вашата книга! Ще се
радвам да се чуем, за да обсъдим подробностите.” Понякога си го отварям, за да
му се порадвам. Топли като пухкаво одеяло и чаша горещ шоколад в зимна вечер.
Доскоро си пазех и един SMS, който получих в 7:20
сутринта от първия читател на „Седмият ангел” преди 17 години: „Снощи беше
страхотно! Искам още!” Все още се забавлявам с мисълта как точно бих обяснила
на някого, че не, не е това, дето си го мисли – ние с тоя човек за книги сме си
говорили снощи до 02:00 посреднощ в някакъв чат. Но пък би била ситуация точно
в духа на „Ангела”.
Но стига за мен!
Нямам представа до колко души е стигнал „Ангелът”, но се
надявам тези, които са го открили, да са усетили поне част от магията, която го
създаде. И да са повярвали, че Ангелите съществуват.
Тук!
Сега!
Гневни!
Цинични!
Уплашени!
Порочни понякога… но Ангели.
Точно като всички нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар