В
деня на любовта едно непознато момче ми даде повод да се замисля за любовта
извън романтичния ѝ вариант. Един мъничък и неочакван, но много МЪЖКИ жест, от онези, които вече не си вярвал, че някой прави, а
когато се случат, „оправят” деня ти! Жест, който поставя света на мястото му,
прави го лесен за разбиране и някак с една идея по-уютен.
Тя
любовта в традиционния ѝ
шекспиров
вид
е
ясна.
И
в
по-нетрадиционния шекспиров също. Да не забравяме все пак, че от всичките 154 сонета, великият англичанин посвещава само 28 на „Смуглата любима”. Останалите 126 са към един „Приятел”. Шекспир тепърва има да го догонваме по отношение на
любовта.
А
дали случайно празникът на любовта съвпада с празника на опиянението… че и с
празника на археолога?... Не мисля. Любовта е пиянство, само дето дрегерите не
го хващат. Слава богу за което! Археологията пък е наука за търсенето – на
забравено, изгубено, било… А не търсим ли всички ние опиянението от любовта?
Всички сме едни „нещотърсачи”, подобно на Пипи. Защото „нещото” любов има
толкова лица, колкото хора го търсят.
Искам само да ви пожелая да го намерите, ако все още не сте! Все едно под каква форма, колкото и да е нетрадиционно, скандално или не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар