Протести - хубаво! А после?

Май само аз още не съм писала във Facebook за протестите, така че може би е време да поправя това, дори и с риск да се изложа като кифла.

Не подкрепям протестите! Нито едните, нито другите, нито колкото са там протестиращите фракции, че им изгубих бройката още към втория-третия ден. И преди да споделя защо, да уточня за пореден път: политиката ми е септична яма! Не влизам там доброволно, щото хигиенните навици не ми го позволяват, и доколкото зависи от мен, стоя по-далеч от вонята. Знам, че вероятно не е най-адекватната позиция, но мен ме устройва. Кой го беше казал? „По-лесно е да не се намесваш, отколкото после да се оправдаваш.”

Какво ме спира мен?

Спира ме, че не намирам мотив да подкрепя когото и да било.

На местно ниво първо да кажа! Подкрепях протеста на майките на деца с увреждания, докато не видях едни конкретни персони да си правят PR преди местните избори за сметка на същите тези майки. Все още подкрепям майките, но не бих излязла отново в една и съща редица с хора, които просто яхват поредната вълна.

Подкрепях и протестите в защита на видинската болница (дори видео имаше май някъде из фейса с мое участие), докато в ситуацията не впиха зъбки други едни политически кърлежи в разни разцветки.

И тези на медицинските сестри подкрепях, докато… сещате се. Замирише ли на политика, бия отбой. А то винаги мирише, да му се не види! Какво ти мирише – направо вони!

Но да минем на национално ниво!

ГЕРБ няма да ги коментирам. Живеем в третото им правителство – не е като да не сме се опознали и в политически, и в човешки, че и в библейски смисъл вече. Подозирам, че тепърва предстои да се опознаем още по-добре. Но да кажем, че реша да искам оставката им! И те вземат, че я дадат. После… какво? Кой?... Кои?...

„За това ще мислим после” не е вариант. Не и когато на масата е заложена на карти цяла една държава.

Винаги съм вярвала, че да искаш промяна, означава, че имаш по-добра алтернатива в ръкава си. Дори маймуните не пускат едното клонче, ако преди това не са се хванали за друго. Иначе резултатът е ясен – боли! Та значи… за да искам оставката на сегашните, би трябвало да имам предвид тяхна по-добра поне на теория алтернатива. Или греша?

Вариантът „Бе ние да ги гътнем, пък после ще търсим лидери” е точно толкова идиотски, колкото звучи. После ще е късно. После вече ще са се намърдали във властта същите като тези, които сме свалили – поредните гладници.

Вариантът „държава без партии”… да го коментирам ли изобщо или просто да кажа, че е дебилен? Посочете ми поне една такава в световен и вселенски мащаб, ще го обмисля като вариант, но дотогава е почти същото като да ми разправяте, че искате държава начело с феята Менче-Звънче!

Останалите варианти на този етап са притеснителни. (Баси, колко съм деликатна само! А ако знаете каква друга дума ми е на езика!...)

Корнелия Нинова откровено ме ужасява. Ким Чен Ун, Ам-Гъл и водачът на зомбитата от „Заразно зло” (ако такъв изобщо има) – в едно. В момента, в който я видя на екрана, инстинктивната ми асоциация е именно Ам-Гъл, Пръстенът и…  „My Precious, премиерски стол!”… Ще мине през реки от кръв, през камари от трупове, в това число и на цяла една държава, само и само да седне и тя веднъж на въпросния стол, пък било то и до следващите протести, които са ѝ по-сигурни отколкото съм сигурна, че утре е петък.

Президентът Радев! Харесвах го. Много даже. Докато не стана по-голям популист от Слави Трифонов. Винаги съм била безкрайно подозрителна към хора, които звучат твърде привлекателно, лесно смилаемо, твърде populi… твърде бузлуджански, ако щете. Хванала съм 12 години от „онова време”, бях чавдарче, пионерче, дружинен председател и какво ли още не – достатъчно, за да помня лозунгарското говорене. От тогава ми е останало едно на ум: вдигнатият юмрук не е добро послание. Никога не е бил, нищо, че 45 години се опитвахме да се лъжем по въпроса.

Раничко влезе в предизборна кампания г-н Радев – до пролетта ще издиша като спукана гума! От сега започва да се пропуква по доста шевове. Жалко за което – можеше да постигне много повече. Но – както казваше навремето Тодор Колев – „понякога желанието е по-голямо от възможностите”. C`est la vie!

Така че вече не го харесвам. Никак даже. Съжалявам за което, защото все още искам да вярвам, че има нещо читаво в него.

Мая Манолова?... Ох! Ако трябва да избирам между нея и Нинова, Манолова определено печели по точки, но ако имам избор, и двете бих ги пратила на скамейката за вечни времена. Твърде явна жажда за власт! Плашещо е.

Христо Иванов… Все още не успявам да му хвана спатиите на този човек, но нещо ме възпира да му гласувам доверие. Може и да е заради вродената ми неприязън към всеки, имал досег с политиката на каквото и да било ниво. А може би е усещането, че е влязъл в сериозна рекламна… Пардон!... предизборна кампания. Тоя десант на „Росенец” си беше направо като театрална постановка. Може и аз да съм твърде мнителна, съжалявам за което, ма не мога да не съм подозрителна. Наближат ли избори, внезапно всички се преоткриват като Ботев и Левски, а през останалото време никакви ги няма. Имам предвид… Догансарай не е там от вчера и оня ден, нали? Как пък така точно сега се сетихте да го превземате?... Много ми се искаше тази акция да се беше състояла в друго време! Тогава щях да съм зад гърба на г-н Иванов и да крещя в негова подкрепа.

Останалите… „Възрожденци”, „Бойци”, „патрЕоти” от всякакъв род и калибър и прочее напаст… Излишно усилие да коментирам! Те не са алтернатива – заплаха са! Заплаха, която – надявам се – е твърде слаба и дано си остане такава!

Единствената изненада е, че Волен Сидеров все още не е взел отношение, но той обича драматичните появявания, така че съм в трепетно очакване, почти като в театър – да се вдигне завесата и той да взриви публиката с таланта си. Чух, че тия дни бил обявил конкурс за есе, с който да си попълни редиците на подопечената му партия. Доста иновативен подход – дума да няма! Ама темата е малко куца, та затова няма да се пробвам.

А, да! За малко да забравя „любимите” ми РОД. Ама кажете ми как човек с малко повече интелект от този на охлюв би подкрепил каквото и да било, в което участват индивиди, вярващи в Торбалан Норвежки, кемтрейлс, „Бил Гейтс иска да ви чипира с ваксини”, „облъчват ни с рак през 5G” и прочее дивотии? Мен лично би ме било срам. Пред мен ще ме е срам! Това е обида за интелекта, за Бога!

Та така за протестите. Моята алтернатива я няма там. Има отделни личности, които бих подкрепила, но не и докато влачат след себе си партии. А докато нямам такава, мисля си – не е редно да вдигам врява. Щото нали… ако не можеш да предложиш нещо по-добро, нямаш право да коментираш сегашното.

Мълчанието не винаги е знак за съгласие. Понякога е знак за НЕсъгласие с всички. Имайте го предвид, когато се чудите защо този или онзи не се връзва на призива да грабне знамената! Не е защото е доволен – просто не ви разпознава като вариант.