Интересно!
Толкова много военни, при това генерали на висши позиции в държавата, а не чух
нито един от тях да се сети, че и да отбележи, че днес, на 20 юли през 1878 г.
с указ на княз Александър Дондуков-Корсаков е създадена Българската армия. Не говори
добре за военните ви качества и достойнства, уважаеми! Той и Министърът на отбраната
свенливо си замълча или поне аз не чух да го е приел много лично…
Ама
недейте така, бе, господа! Тя армията не е дама, че да ви е кофти да ѝ
напомняте за възрастта.
Наличието
на армия, правото да сформира своя такава е един от най-категоричните символи
на независимостта на една държава. Всички знаем какво се случва с
Императорската армия на Япония при капитулацията ѝ след Втората световна война.
Е, добре де – може би не всички. Ами разформирована е. А на Германия е
забранено от победителите да формира Генерален щаб, защото се смятало, че той
бил основен инструмент на германската агресия по време на двете световни войни.
Тоест при
загуба на война, при застрашена независимост, една държава първо се сбогува с
армията си. При възход – обратно. След правителството първо армия се сформира.
Е, днес,
на Илинден, нашата армия има рожден ден.
Не, бе.
Хайде по-кротко с политическата активност!
Не
Министърът на отбраната, а Армията – повтарям! Тя е била преди този и преди
предишния и въобще тя – армията – няма нищо общо с министрите, правителствата и
властниците. Като се замислите, тя е изнесла България на гърба си. Строежи,
пътища, конфликти с малка и средна интензивност, бунтове, бедствия, мисии, междусъседски
войни, национални катастрофи, сриващи се обществени строеве и системи… Все тя.
Все ония безименни момчета, дето като ги видиш, все едно от калъп извадени, а
всъщност…
Аз в
армията не съм била. Дано и не се налага да бъда, защото ако се случи, ще е по
необходимост – за доброволчество вече съм прехвърлила пределната възраст! Ама
утре, ако стане някой твърде голям сакатлък и се окажем в ситуацията на някои
наши съседи от преди двадесетина години, предполагам, че болшинството първо за
армията ще питате. И няма да ръсите тъпи майтапи за двата кораба/изтребителя.
С армията
шега не бива. През `89-а Петър Младенов го усети на свой гръб. Една неволно
изтървана реплика („По-добре танковете да дойдат.”) му струва президентския
стол. Тогава пак едни хора викаха на площада „Мафия!”, „Всички вън!” и т.н. Но
да не подхващаме пак темата за настоящето, което натрапчиво повтаря за кой ли
път ненаучените уроци от миналото! Не за това ми е мисълта.
Българската
армия е онзи вълшебен щит, който опазва България вече повече от век във врящия
казан, наречен Балкани. Ние тук си се знаем. Кръвта кипва от нищо и се пролива
от още по-малко. То не бяха междусъюзнически войни, то не бяха разцепления на
държави, борби за независимост, преразпределяне на твърде малка територия между
твърде териториални съперници… Оцеляхме. Не заради късмет, а заради армията. Заради
образа на българския войник, който безброй пъти е шашвал несравнимо
по-могъщи врагове, заставайки на отчаяната позиция „Майната ви! Щом е време за умиране, поне ще повлека със себе си в Ада
колкото мога повече от вас!”
Не
бъркайте казармата с армията! Казармата е основното училище. Армията е
университетът и не всеки се класира там. Не всеки има желанието, духът и
способностите за там.
Не
гледайте министри и президенти, които скърцат с лъскави подметки на скъпарски
обувки и пъчат гърди пред ротите по националните празници! Те са артисти.
Следващия
път, когато по Националната телевизия предават на живо поредната тържествена
заря-проверка, загледайте се в лицата на войниците! И поне за миг спрете и се
смирете пред тези млади хора, защото ако утре светът се побърка, те ще са
единствения ни щит пред лудостта! Президентът и министърът ще се покрият в
бункера. Ще издават заповеди, ще треперят, ще си мислят, че държат кормилото,
ще си играят на шахмат със съдбите ни… а отвън тези момчета ще се опитват да
набият шамарите на откачилия свят, за да го накарат да се опомни и да излезе от
нервната си криза.
Та… това
е.
Някак си не
е редно аз да се сещам, а генералите не.
И все пак…
Честит празник! На онези, които го чувстват като такъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар