Когато Господ има други идеи за теб...

Имали ли сте онова особено чувство, че вие си правите някакви планове за живота, а някъде там горе Господ се почесва по брадата, клати глава и мърмори: „М-не! Имам друга идея за тебе!” Ей тъй съм аз с библиотеката! Цял живот съм искала да бъда ту Индиана Джоунс, ту гаджето на Марти Макфлай от „Завръщане в бъдещето”, певица, актриса, футболист, доброволец в Африка, наемен убиец, а по едно време изглежда съм била в някакво умопомрачение, защото май исках и да съм финансов министър, но вместо това животът, откакто се помня, все ме рита в кокалчетата в посока към библиотеката. И ей го на – библиотекарка станах! Тоест… един вид станах всичко което исках, че и много повече в добавка. Много по-яко е!

Да твърдя, че винаги съм го искала… определено не съм. Даже никак не го исках. Като ме приеха да следвам „Библиотекознание и библиография” навремето, ревах като магаре на плет, че аз книжен червей няма да бъда, няма да го уча това, ще бачкам като магазинерка една година и догодина пак ще пробвам, ама си искам „История и археология” или поне „Право”. Или „Живопис”. Или каквото се сетите друго, но не и това. С триста зора и уговорки ме накараха нашите да се запиша и… Ами това беше! Тук някъде спрях да ритам срещу ръжена.

Тук някъде се влюбих в тая силно подценявана професия.

Тук някъде открих още една причина да не харесвам хората или поне онази част от тях, които, като чуят какво работя, моментално възкликват: „О, в библиотека? Сигурно по цял ден четеш книжки.” В такива моменти ме обзема неустоимо желание да отговоря като маймуната-библиотекар в Света на Диска: „У-у-к!” Ей така – за майтапа, пък и да видя колко от тях са чели Тери Пратчет.

В този ред на мисли, знаете ли кой е най-лесният начин да накарате глупака да млъкне? Просто го попитайте коя е последната книга, която е прочел. Разбира се, това не важи за онзи тежък тип глупаци, които моментално ще се втурнат да ви обясняват, че не са прочели и една книга през живота си, но това не ги прави по-малко хора, нали! О, напротив!, бих казала аз. Напротив!!!...

Отношенията ми с библиотеката са общо взето като отношенията на Мерилин Менсън с дрогата – аз може и да не я обичам, но тя обича мен. Лъжа, бе! Обичам я. Обожавам я направо! Но определено не беше любов от пръв поглед. Тя не е лесна за обичане. Като гениален писател с кофти характер – иска ти се да го удушиш, докато му се обясняваш във вечна любов, а после да му издигнеш паметник на върха на Еверест поради липса на по-високо място.

Библиотеката, мили мои, е началото. Онази божествена искра, която вдъхва живот. Живот не на хора, а на цели общества и цивилизации. Общество без писменост и писано слово е обречено. Общество без библиотеки, които да помнят миналото, за да осигурят бъдещето, е обречено. В Древен Египет писарите към храмовите библиотеки били приближени на властта, освобождавани от военна служба и от плащането на данъци. Към днешна дата и само това последното би било добре дошло, но… каквото – такова. А библиотекарят на фараона бил и учител на престолонаследника. Библиотекар подготвял бъдещият син на Слънцето за властта над най-могъщата империя на древния свят.

Какъв ли би бил светът, ако днес библиотекарите имаха подобна близост до властта!...

Всъщност знам. Знам в какъв шантав, готин, див, абсолютно, непоносимо, нечовешки съвършен свят щяхме да живеем, ако правилата в него определяха хора като Svetomira Vacheva. Свéто, откачена, прелестна моя – ти си знаеш защо, ама á си отвориш устата някога, лично ще те убия, ще те възкреся и пак ще те убия! А после ще напиша книга за тебе! Á посмей само!

Колеги от Регионална библиотека „Михалаки Георгиев”, да не мислите, че съм ви забравила! Обичам си ви като роднини. То и без това май откарвам с вас повече време, отколкото с мъжа ми и децата… Някъде бях прочела, че приятелите са извинението на Господ заради роднините. Като се замисля, аз приятели извън библиотеката почти нямам, така че оценявам извинението господне във ваше лице. Как да не прости човек на Господ като ви имам вас!...

Не се размеквайте, де!

Отклоних се май! За библиотеката ми беше мисълта.

Та библиотеката… какво исках да кажа?... А, да.

Днес – 11 май – е професионалният празник на библиотекаря. Честит празник, колеги! Пожелавам ви вдъхновение. Останалото го имате.