Равносметки някакви...

И ето ни отново с двата крака във времето за равносметки, депресии и неизпълними обещания към себе си и света!

Обичам равносметките, макар понякога да ме докарват до настроение за световна инвазия и/или масово изтребление.

Равносметка 1: Хората без чувство за хумор ме дразнят.

Равносметка 2: Хората с IQ около и под това на тухла четворка ме дразнят.

Равносметка 3: Хората, вярващи, че на света наистина му пука за тях персонално, ме дразнят.

Равносметка 4: Хората без реална самооценка ме дразнят.

Равносметка 5: Хората с високо самочувствие без съответното покритие ме дразнят.

Равносметка 6: Невежите ме дразнят.

Равносметка 7: Кресливите невежи ме дразнят.

Равносметка 8: Като цяло шумните ме дразнят.

Равносметка 9: Безотговорните ме дразнят.

Равносметка 10: Хитруващите на дребно ме дразнят.

Равносметка 11: Тарикатите ме дразнят.

Равносметка 12: Лесните ме дразнят.

Равносметка 13: Абе май повечето ме дразнят.

Въпреки Равносметка 13, склонна съм на известна доза толерантност… въпреки че всичко е строго субективно.

Обаче най-трудната за признаване Равносметка е, че явно не съм чак толкова бяла и добра, колкото ми се иска. С други думи, обичам и аз да дразня тези от по-горните Равносметки. Не просто обичам – имам нужда от това, защото вярвам, че така трябва. Вярвам, че невежеството и глупостта не бива да бъдат подминавани с мълчание, защото мълчанието пред тях води до страховити последици в локален и световен мащаб.

На всички тях неизменно ми се иска да залепя на челото по едно копие от тази снимка.

Да, това сме. Дъщерите и внучките на вещиците, които не успяхте да изгорите. И винаги ще бъдем някъде около вас. Някъде около страховете ви. Някъде около въображаемите ви врагове. Някъде около несъществуващите заговори и конспирации, от които ужасно копнеете да сте съставна част. Някъде около непосилността на ежедневието ви. По ръба на нервната ви система. Отвъд способността ви да признаете, че светът се е въртял преди вас и ще продължи да се върти след вас.

Но…

Уссссаааа!...

Relax!...

Празници са. Да бъдем с една идея по-добри! Аз имам нужда от вас, които ме дразните. Имам нужда да стимулирате и предизвиквате чувството ми за справедливост, за (не)търпимост, за човечност, за емпатия. Имам нужда да ме предизвиквате, за да знам, че не съм изгубила онази част от себе си, която смятам за най-ценна – способността да съм Човек, а не страхливо подобие. Така че може би все пак трябва да завърша с благодарност – че ви има вас, за да си сверявам часовника, докато се дразним взаимно.

В това отношение 2019 г. беше повече от успешна. Много хора ме подразниха за тези 12 месеца, но и аз много хора подразних. За 2020-та – както дойде. Пожелавам си по-малко дразнители все пак. И за мен, и за вас.

Весели празници! Поне колкото моите!