Hubavoenoneegotovo 2

Както всички видинчани знаят, в момента градът ни е малко нещо труден за харесване. Не че нещо, ама ремонт усилен тече на площад „Бдинци” и прилежащите му територии, улици се асфалтират, тротоари се подновяват… И някак си неволно в главата ти зазвучава припева на оная песен на Тодор Колев…

…Камион ме блъсна,

трактора ме гази,

багер ме товари

в éдна лека кóла…

Като кажа „ремонт”, предполагам всеки може да си представи какво е. Хеле пък ако сте софиянци, имате вече опит с „Графа”. Или ако все пак не успявате да визуализирате… Ами спомнете си последния такъв на банята у вас! Основен. С цялата мизерия, хаос, трошене, работа, пари, крясъци, ругатни, изпокъсани нерви и въобще пълния набор от задължителни екстри. А после го умножете по няколко стотин, докато добие представа за размерите на основен ремонт на цял град! Е, те това е!

Разбира се, налични са задължителните недоволници. То ако няма някой, дето да ти пупуника на главата и да ти обяснява, че не ставаш, все едно нищо не си свършил. Мръсно им било, разбито им било, прашно, шумно и не-знам-си-какво им било… Алоуу! Банята ми е няма и три квадрата, а я ремонтирах десет дни! И пак остана за довършване.

Ма кмета, ма областния, ма този и онзи… къде били, к`во правили, що (не) го правили!... Не знам къде са били и какво са правили, ама не вярвам да им влиза в служебните задължения да подкарат лично багерите. Колкото и някои да са убедени в противното.

Ма що сега баш, че туристите… Е, те нали пробваха и в ранна пролет? Тогава обаче беше пък снежно/дъждовно/студено… С кой акъл в такова време и н`ам си к`во още мрън-мрън…

Ама ела бе, магьоснико! Ела ТИ размахай вълшебната пръчица и го лъсни тоя град за едно мигване време, ако можеш!

Онзи ден моя милост лично преживя цял един ден из изкопите на 10-сантиметрово токче. Половин ден драпане, препъване, прескачане, търсене на пътечки. Е, оцелях. Щом аз успях, значи всеки ще го преживее тоя ремонт. Аман от примадони и неосъществени принцеси, търсещи си поредното грахово зърно, от което да се оплакват!

Както и да е. Аз, като професионален оптимист, пък се радвам на временното усложнение. А че си е усложнение – спор няма! Особено за хора, които нямат добро чувство за пространствена ориентация.

Сутрин, докато отиваш на работа, лабиринтите от заграждения са едни, около обяд, когато евентуално трябва да стигнеш до нещо за хапване, са вече съвършено различни, вечер, когато пък се налага да се прибереш вкъщи, са съвсем други. В един момент свикваш, че без добра стратегия няма да си навреме никъде или дори хич няма да стигнеш, докато се луташ като онези лабораторни мишки в търсене на верния проход сред телените ограждения.

Вчера например, преди да вляза в близкия магазин за сутрешното кафе, си набелязах маршрут до входа на библиотеката, за да спестя малко време. Обаче – греда! Десет минути по-късно ситуацията беше напълно нова, когато излязох от магазина, та се наложи да направя една непредвидена обиколка, докато открия подстъп.

Както казах, щеш – не щеш получаваш базови познания по ориентиране, щото иначе рискуваш я да те сурвакат служебно за самоотлъчка, я да си стоиш гладен, я изобщо да не се прибереш вкъщи. Придобиването на умения в преодоляване на силно пресечен терен е само бонус.

Сега като се замисля, дори аз трудно намирам път до работата си понякога. А го търся всяка сутрин. Цяло чудо е, че и някои от читателите ни успяват.

Освен това, може и да не ви се вярва, ама покрай ремонта на площада станах свидетел и на друго чудо. Видях една баба – иначе трудно подвижна и с два бастуна – да се катери като Христо Проданов из терасираните градинки с юки и храсти в опит да се добере до проходимо място.

Е, видях и как едно хлапе се наложи да го вадят от един изкоп…

И аз веднъж изненадващо се хвърлих по очи в краката на двама слисани работници на фирмата, наела се с ремонта… но то при мен това си е по-скоро част от ежедневието, не ми е виновен никой…

Сега, сещам се за една незаета пазарна ниша, пък макар и временна. Някой по-предприемчив наш съгражданин можеше например да изкара добри пари, предлагайки услугите си като гид из постоянно променящите се лабиринти на онези, които имат желание срещу заплащане да спестят малко време и нерви от лутането. Някой от фейсбук-мрънкачите например. Така и така все реват, че нямат работа… Ми създайте си я, бе! Малко самоинициатива на никого не е навредила. Проявете въображение! Вкарайте ги най-накрая в употреба тия глави по предназначение!...

 И все пак, ако наистина се налага да съм „непрофесионалист за две минути”, както казваше навремето Слави Трифонов, т.е. да съм малко по сериозна от обичайното, бих казала, че… Ами всъщност ще припомня финалните думи от „Граф Монте Кристо”: „Цялата човешка мъдрост се включва в тия две думи: Чакай и се надявай!” Забравили сме да бъдем търпеливи когато трябва, забравяме да сме припрени и изискващи когато трябва. Може и до манталитет да е, може до грешно светоусещане да е, може приоритетите ни да са тотално сбъркани, а може да си е и до хората. Мрънкаме, че ремонта на един площад не бил станал за нула време, а не виждам да сме чак толкова претенциозни, че куп по-важни неща куцат и са в ремонт от десетилетия. А и да мрънкаме… какво?

Както казах, малко самоинициатива на никого не е навредила. Само че мрънкането не е самоинициатива. Не е позиция. Така че стига сте мрънкали! Като нещо не ви кефи, кажете какво предлагате и как го виждате като изпълнение! Заемете позиция! И я отстоявайте, но не във Facebook – там и баба знае!