За смисъла от шансовете

Аз не вярвам във втория шанс. Вярвам, че давайки такъв, просто предоставяме още една възможност на човека отсреща да направи същата дивотия, евентуално по нов начин. В повечето случаи обаче даже начинът си е същия. Но все още давам първи шанс, пък било то и без големи очаквания.

И все пак правила съм си експерименти.

Давала съм втори шанс на човек, който ми обясняваше, че заслужава такъв, само защото сме имали съмнителния късмет да се запознаем на 14 февруари. Голяма глупост, ще знаете!

Давала съм втори шанс на човек, който при първата ни среща ме нарече „овца“. Оказа се от изключенията – не го проигра, но както знаем, изключенията само потвърждават правилата. А може и да е бил прав при първата ни среща, де. Само идиотът не допуска, че може наистина да е идиот.

Давала съм втори шанс на връзки и приятелства.

Давала съм втори шанс на книги.

На професии.

На колеги.

На политици.

На музика.

На магазини.

На брандове.

На Северозапада.

На БДЖ.

На себе си.

Даже на роднини.

Разбира се, винаги с безумната надежда, че този път може пък да стане чудо и да е различно. Да се разминем с катастрофата един вид.

Аз и в чудеса не вярвам, между другото. Но съм го давала тоя пусти втори шанс. Не толкова защото съответните приемници на шанса са се променили (промяната към добро е друго нещо, в което не вярвам особено), а защото много ми се е искало да видя дали аз тоя път ще реагирам по друг начин. Ще съм малко по-умна, по-спокойна, по-малко… овца.

Истината е, че вторият шанс е като да си поръчаш от същото ястие в ресторант, в който веднъж вече са ти го сервирали студено или безсолно, или полусурово… Е, изключваме сушито, нали… Да, бе. Тоя път може пък да се сетят да го притоплят, да поръсят малко сол… Може, ама не го правят.

Естествено, има ги и изключенията, за които споменах, когато нещата наистина се получават. Някой си е взел поука. (Да, бе, да! Ха-ха!) Хората понякога порастват, някои даже поумняват, а в изключително редки случаи дори признават грешки някакви. Влаковете тръгват навреме, книгите успяват да прозвучат по друг начин… За роднините… Е, и там сигурно са възможни чудеса… на теория…

Добре де, прекалявам.

Може би вторите шансове всъщност не са за другите. Може пък да са за нас самите. Да проверим още веднъж дали сме си същите идиоти и докъде стигат границите на търпението ни, колко пъти сме склонни да се престорим, че не виждаме очевидното…

Въпрос: Кога трябва да спрем да даваме шансове?

Боже, какви неща минават през главата на човек, докато чегърта плочките в банята, а?! 😁