"Не искам трупове в хола" вече е в Storytel

    

❗️И така, хаосът получи своя глас!🥳❗️

Романът ми „Не искам трупове в хола“, който видя бял свят на хартия през ноември 2025 г., благодарение на изключителната подкрепа, всеотдайност и безгранично търпение на издателство "Потайниче" и най-вече на редактора ми Милен Димитров, вече е в Storytel и звучи с гласа на прелестната Гергана Змийчарова. Надявам се, че се е забавлявала поне наполовина, колкото аз, докато се чудех в каква нова каша да накисна горката си героиня Диана, колкото да видя как ще се измъкне този път!

Ако вече познавате Диана, Марго, Владо и, разбира се, Зиги, значи знаете какво ви чака в аудио книгата. Ако пък не, никога не е късно да добавите малко цвят и настроение към ежедневието си с нечии чужди неудачи.

Да, знам, че не е хубаво да се забавлява човек на чужд гръб, но в литературата почти всичко е простено. Може би с изключение на неграмотността, но това вече са си мои някакви отклонения, които не би трябвало да засягат някого друг.

Та какво ще получите, ако чуете / прочетете „Не искам трупове в хола“. Не много, признавам. Просто може да стигнете и вие до някои интересни и може би неочаквани изводи.

- Не всеки проблем се решава с хладнокръвие и разум. Понякога си се иска малко късмет и солидна доза здравословна лудост.

- Призраците имат лошия навик да се връщат в най-неподходящия момент.

- Лошите решения най-често въобще не изглеждат така, докато ги осъществяваш.

- Понякога лошата компания е най-добрата възможна. Или поне единствената, от която имаш нужда, за да оцелееш.

- Съдбата има навик от време навреме да ни праща по някое и друго старо гадже, колкото да провери дали все още сме същите идиоти.

Така че ако имате нужда от малко по-различен поглед върху ежедневието, може би ви трябва „Не искам трупове в хола“. Докато миете чинии например. Защо пък точно това ми дойде наум?... Може би в мен все пак дреме една неосъществена Агата Кристи. Съмнително е да съм следващата Кралица на криминалетата, но определено си мисля за убийства винаги, докато мия чинии.

Ако имате нужда от настроение, пак ще свърши работа, особено ако нямате навик да се вземате твърде насериозно. Даже, като се замисля, това последното си е задължително условие.

Ако искате история, в която героите редовно прескачат границите на приличието, приятелите са повече от съмнителни, но затова пък лоялни като камикадзета, а труповете всъщност не са това, което трябва да бъдат, може би романът ще ви хареса.

Накратко, ако ви се слуша история за:

- лоши решения

- съмнителна компания

- абсурдни престъпници

- още по-абсурдни жертви

- и въобще доста абсурди всъщност…

Ами… заповядайте! Има вероятност да е тази.

Да, хваля се, ако още не е станало ясно! 😁