Кой е по-важен?

Тези дни по стечение на обстоятелствата се налага на работа да съм в компанията на Престолонаследник №2. Училището свърши, на село не му се ходи, така че ще – не ще, всяка сутрин става с мен и виси до последно в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин. Не мрънка, не се оплаква, не се тръшка. През повечето време даже забравям, че е наоколо. Имаме си негласна договорка – аз не му пиля, че не обича да чете, той не мрънка, че пет дни в седмицата виси в библиотеката.

В обедната почивка задължително излизаме на по сладолед или нещо такова по центъра на Видин. Дето викат шопите, кое си сака, оно си требе, и кое си требе, оно си сака.

Та вървим тези дни през градския площад, аз се озъртам за дебели сенки и чертая маршрут до Крайдунавския парк така, че да не се сварим, опържим и опечем, докато пресечем „крематориума“, иженарицаем площад „Бдинци“.

Малкият подскача наоколо, недосегаем за жегите. По едно време сочи сградата на Община Видин и пита:

- Мамо, а там какво е?

Чудя се как да обясня без да лъжа, без да залитам в пристрастия и най-вече без да излизам от политкоректността. Още помня как след един не особено успешен опит да обясним на батко му какво правят тия мускулести батковци в една фитнес зала, той дни наред крещеше след всеки по-едър мъж на пътя „Глиган!!!“.

Накрая избирам швейцарска неутралност.

- Ами, маме, там работят хората, които управляват града ни.

Боже, дано не ме пита сега пък как и какво точно управляват, че съвсем ще я втасаме!

Той обаче забива в неочаквана посока:

- Това какво значи? Че те са по-важни от библиотеката ли?

Аз по-мръсен въпрос не помня някой да ми е задавал.

Á сега де!

Мисълта ми е… наистина не знам какво да отговоря. Кой е по-важен? Кой без кого може и кой без кого не? Можем ли един без друг всъщност? Има ли по-важен или всички сме важни, за да работи цялото както трябва?

В името на всеобщото благо, залагам на последното без да навлизам в подробности, дето и на мен не са ми ясни. 

А после bTV Новините пускат репортажа за нашия Библиобус. И разбирам, че без да искам, съм била права. Всички сме важни! Лоша новина за мнозина. Добра за цялото.

ЛИНК - В СНИМКАТА