Змията

Някога змията била символ на върховната мъдрост. После се появило християнството и нещата малко се променили, да не кажа прецакали. Змията пак си останала подстрекател да си любопитна гад, но вече не било толкова "cool". Змията станала първообраз на греха да искаш да знаеш. Ако досега не сте знаели, че е грях, вече знаете. Някъде по това време сигурно се е появил изразът „Недей да знаеш много!“. Всезнайковците станали досадна подробност от пейзажа и основна причина светът да не е идеален.

То, като се замислиш, да знаеш не е голяма далавера, а на моменти си е направо животозастрашаващо. Историята казва, че камара народ е платил прекаленото знание с главата си. То жертвоприношения, то клади, то народен съд, то… Абе схващате. Змията е неудобна, непонятна и непредвидима. Тя е пълна липса на контрол. Чист инстинкт! Не я разбираш. Не можеш да я опитомиш. Не можеш да я предвидиш.

Абе стига философии! Искам да кажа, че днес ходихме с децата да разгледаме змиите и гущерите в гостуващия терариум във Видин. Имаше и една тарантула, която предпочетох да пропусна – имам си граници на издръжливост все пак, а паяците, дори домашните, са далеч отвъд моята. Всичко с повече от четири крака ме изкарва от релси и разум, при това ме изкарва с писъци.

Но винаги съм харесвала влечугите. Има нещо необяснимо съвършено в тях, почти магично и със сигурност мистично. Все едно наистина знаят нещо повече от теб. И ти много… ама НАИСТИНА МНОГО… искаш да го научиш!

А всъщност… сигурен ли си, че искаш?... Мисълта ми е… за знанието се плаща и напоследък гони по цена хероина например.

Да ви кажа, не трябва да ви е страх от змиите в частност и от влечугите като цяло. Те нямат никакво желание да се забъркват с нас/вас. С хората обаче имайте едно наум! Особено с онези, които ви напомнят за влечуги.