„Неделята е тъжен ден за хора, / усещащи един от друг
умора…“ (Валери Петров)
Неделята натрапчиво мирише на понеделник, но не достатъчно, че
да убие удоволствието от миризмата на кафе, желирани бонбони и активен мързел.
Тя е реанимацията на седмицата, в която човек има възможност да изхвърли от
организма си токсините от принудителния социален живот, дето всички го водим
през делничните дни. Първи закон на интроверта!
В неделя имаш право да не отключваш вратата, освен ако като
мен предишния ден не си забравил да купиш хляб. Тя е за хора, общуването с
които е като спа процедура. Или за теб самия, което си е същото, освен в някои
тежки случаи. И определено не е за хора, от които си уморен.
Само в неделя имам избор на кого да вдигна телефона и кого
да отсвиря, на кого да върна съобщение, на кого на свой ред да досаждам с тайната
надежда, че ще ми отговори – защото е неделя все пак и той също има право да ме
отсвири!
Неделя е ден за лоши идеи и тъпи решения, които при добро
стечение на обстоятелствата така и не осъществяваме. Но да не забравяме, че
понякога от най-тъпите решения всъщност се появяват най-ценните резултати. Не,
не говоря за деца, макар действително появата им понякога да е резултат от
безмерна глупост.
Неделя е за писане на романи, които никога няма да довършим.
И за четене на чужди такива, които изненадващо довършваме.
За редуциране на контактите в телефона. Някои заминават в
тефтера, за да не заемат ценно място. Четирима така и не можах да се сетя кои
са, та още са на изчакване.
За седмичната баня, ако вярваме на мълвата. Това вече го
отметнах.
За кафе. Споменах ли кафето? Много ми е важно в неделя! Та неделята
е ден за кафе с желирани бонбони, които сте успели някак да разделите с децата.
И за шоколад, ако сте късметлии. Със стафиди!
Ден за вдъхновение.
За внимателно почистване на оръжия и брони, защото утре все
пак отново е понеделник и пак ще сме принудени да се правим на социални и добре
възпитани.
Неделя е ден за вкъщи.
