Време е за Дунав

След екстремното спускане надолу в началото на годината, семейната ни лодка отново е в спокойни води, преносно и буквално. Телата са излекувани, благодарение на Детска хирургия - Пирогов, на които никога няма да успеем да благодарим достатъчно. Ред е на Дунава да си свърши работата. Реката, която поправя повредена карма и лекува душú.

Плаж, макар и леко чакълест, тук-там с по някое бодливо „дяволче“ или бабин зъб за разкош, които да те ухапят по петата, и които не са непременно нещо лошо. Шиацу масажът и акупунктурата отдавна са се доказали като полезни за кръвообръщението, макар че точно от тези всички наоколо пристъпваме като пияни чапли. Жега е, от която се изпотяваш и на места, дето не си подозирал, че могат да се изпотят. За противодействие най-доброто, с което разполагаш, е ледено студена вода, с която трябва обаче да се внимава по причини, известни на всеки, правил грешката да прекали с нея, когато е прегрял. Време  е за набръчкани пръсти и мокри мигли.

И с Дунав, разбира се. С него внимаваш, пред него се доказваш. Неговите сълзи бършеш по кожата си, за да се пречистиш, но той твоите няма да обърше – ще ги погълне без да ги усети! Не разчитай, че ще бъдеш приютен! Най-доброто, на което можеш да се надяваш, е че ще бъдеш предизвикан.

Отсреща комшиите румънци от Четате също грабят с пълни шепи прохлада и житейска философия. Може и да сме от двете страни на държавната граница, но заразата е една и съща и тя е по-прилепчива от чума. Надеждата е една и съща. Онези, малките човешки неща са едни и същи. Пускаме по Дунав всичко лошо, всички страхове и тревоги, и попълваме запасите от меланин и летни спомени, от драскотини по кожата и по ума, от всякакви причини да се върнем тук отново или изобщо да не тръгваме.

Както винаги, има забрана за къпане. Както винаги, никой не я спазва. Има правила за спазване, има и такива за нарушаване. Връзката между Дунав и неговите хора не подлежи на контрол, ако не броим контрола, който самият Дунав налага. Реката е тиха и кротка, но не укротена. Вече не вие за жертви, но все така не спи спокойно. Никога не заспива! Тя е митичен звяр, който никога не спира да дебне невнимателните, твърде самоуверените да ги дръпне за петите, за да напомни кой стои на върха на йерархията. Дунав е живота, пред който можеш само да паднеш на коляно, без да разбираш.