Елементът на изненадата

Използвам обедната почивка, за да отскоча до един магазин наблизо за някои неща, които трета седмица забравям да купя. Някак успявам да се сетя за почти всички, награбвам ги и отивам на касата, като в същото време вече броя наум още какво остава от точките в дневния ред. Да проверя домашните на децата, да купя котешка тоалетна, чорапи май трябваха на някого вкъщи…

Момичето зад гишето отваря уста за дежурния поздрав, но аз съм по-бърза и я застрелвам от упор с едно категорично:

- Добър вечер!

В един часá по обед!!!

Тя премигва насреща ми малко объркано, след което въздъхва с тон на човек, който има сериозна практика в мъчителното очакване на края на работното време:

- Де да беше!...

Наблизо една дама се прехласва по някакви блузки, когато ме чува, и стреснато започва да се озърта. Срещаме погледи и тя започва да се смее:

- Ми то аз вЕрно, че доста се мотах в магазина, ама като чух „добър вечер“, си викам… чак пък толкова да съм се заплеснала?… Я така и така се заприказвахме… какво пише тук? Забравих си очилата и не виждам цената.

Тиква ми под носа нещо дребно. Поглеждам етикета, на който пише „4.00 лв.“, и я информирам мило, с широка усмивка заради „добър вечер“:

- Четири часá!

Продавачката не издържа и започва да хихика тихо. Жената пред мен е видимо объркана и не е много сигурна бъзикам ли я или просто е налетяла на ку-ку. Вече и двете сигурно са убедени, че съм на нещо яко и не грешат. Тия дни чета едновременно автобиографиите на Ози и Леми, което обяснява пихтията в главата ми. Тия двамата и един по един ти идват като миксер в черепа, а заедно са си направо бедствие.

Ако им кажа, че съм само на половин капучино, едва ли ще ми се вържат, или ще поискат координати на магазина за кафе, от който пазарувам.

Навремето един познат разправяше:

- Мразя те, бе! Аз трябва да се напия или напуша като идиот, за да вляза във филма, а ти си си все в него без никакви стимуланти!...

Така си е. Някои трябва да положат нечовешки усилия, докато откачат, други сме си облагодетелствани по рождение.

В комбинация с категоричния ми отказ да си правя списъци за пазаруване и вечната необходимост да пазарувам разни неща по спешност, предполагам схващате, че съм обречена да поздравявам хората с „добро утро“ около вечерните новини, да прибирам дистанционното на телевизора в хладилника или да измервам цените в часове.

Не се оплаквам, де. Свиква се.