Усмивки от сутрешните телевизионни блокове

Дето се вика, когато се правиш на играч, винаги има опасност да се окаже, че насреща си имаш треньор. 😁

А, и Джон Атанасов си е чист натурален американец всъщност, макар и с баща българин, ама нейсе. Що пък да знаем такива дребни подробности! 

Кофа за нерви, ама ми е малка

 

Има в тоя живот закони, които нямат изключения. Има ситуации, в които неизменно на някое от забърканите лица му се иска да удари друго от забърканите лица с лопата по главата. Няколко пъти!!! И после още няколко – по инерция. Например…

• Когато някой, който току-що ти е скъсал една каруца нерви, реши, че ще кротнеш, като ти каже „Успокой се!”

• Когато след няколко месеца безсъние покрай детето/децата някой бива осенен от идиотската идея, че ще ти влее енергия като ти изтърси „Не се става лесно майка!”.

• Когато някой на всяка трета дума те ръчка с пръст, попипва те по коляното, лакътя или дори по по-деликатни за конкретизиране места, настоявайки „Чуй, чуй!...”

• Когато получиш съобщение от напълно непознат тип с текст „zdr”.

• Когато някой очаква да приемеш всяка глупост, излязла от устата му, за върховна мъдрост, само защото има съмнителния късмет да се е родил преди теб.

• Когато във фейса попаднеш на пост, в който даже в името на автора има правописни грешки, а на въпроса ти какво точно иска, защото нищо не се разбира, ти се обяснява, че „tova e grupa za vzaimopomo6 a ne 4as po pravopis”.

• Когато видиш пост от майка, търсеща баячка, щото бебето ѝ е урочасано, много реве и спешно трябва да му леят куршум.

• Когато под статия с призив за парична помощ за болен човек има 698 коментара, от които 697 са „Амин!” и един „Моля се за теб!”

• Когато се наложи да си пробваш силите срещу автоматичното меню на мобилните оператори и „Вашето обаждане е важно за нас…”, особено след 39-ия път, когато го чуеш в рамките на едно обаждане.

• Когато шофираш по Е-79, а си принуден да не споменаваш роднините от женски пол на половината участници в движението и на целия политически „елит”, защото наследниците на задната седалка само това чакат.

• Когато пресичаш на пешеходна пътека, а оня зад волана ти нервничи, щото точно тия десет секунди са му решаващите десет секунди в живота.

• Когато някое келешче друсне един химически коктейл и си повярва, че баща му е полагал лично асфалта по пътищата, а „панамерата” е последен модел изтребител за тест-драйв по Околовръстното.

• Когато отсреща някой започне с „Ние от Възраждане…”

• Докато гледаш бележката „Връщам се след 5 минути” на вратата на магазина, когато вече си чакал 15 минути.

• Винаги когато пуснат рекламите на Джъмбо и Селеногин.

P. S.: Това ми е вчерашна придобивка от съботния пазар във Видин. Много полезна, ама побира малко. Един час и вече прелива.

Когато си умен...

Някъде около 07:45 е. Вървим с хуните към училище и съответно темата ни е именно училището.

- Излезли са ти оценките от входните нива – обяснявам на по-големия. – Справил си се много добре по всичко. Браво!

- Естествено – сви рамене той. – Когато си умен, е много по-лесно да изкараш шестица, отколкото двойка.

Което си е вярно, вярно си е. На умния му е трудно да се прави на глупак точно толкова, колкото на глупавия – да мине за умен.

За скромността – някой друг път! 😁😁😁

Хайде! Размърдайте се!

Хайде! Размърдайте се малко и поразходете апатията си до урните за гласуване! Аз вече минах, никой не ме ухапа, не ме биха, даже „Добър ден!” и „Довиждане!” ми казаха. Не се тревожете! В тъпия сериал, дето го зяпате трета година вече, и без това нищо не се случва (по някакъв извратен начин, парламентарният контрол в последно време е по-як от всякакви сапунки), и днес няма да се оженят младите, ония леваци на спортния канал и днес няма да отбележат гол, чалга-каналът и без друго върти едни и същи вампири през половин час – ще си хванете вашия със сигурност… А не вярвам и баш сега да ви е натиснала спешна необходимост да четете „Война и мир”, независимо от ситуацията през Черно море… Та вдигнете си задниците все едно от вас зависи нещо! То си зависи де, ама ако не ми вярвате, представете си, че сте хванали промоция на олио за 2,50 лева литъра и ще ви дойде музата. Пък после може и това да доживеете, знае ли човек…

Какво най-много ти липсва?

- Какво най-много ти липсва?

- Дъжд.

Един човек, на когото умишлено не запомних името, но го гледах в устата един час по Нова ТВ. Не просто друг човек – друга вселена! По-добра по един тъжен начин.

Друг, с когото също нямам нищо общо, освен социалните мрежи, и вероятно дори не подозира, че съществувам, ми е близък като сиамски близнак, нищо, че живее в друга държава и нарича Бог по различен начин. Неговото име го знам.

Някакъв неудачник с ГЛАВНИ букви ми търси сметка защо мисля различно от него. Защото мога, бе, мой! Какво ще направиш? Белене ще отвориш специално заради мен?... За мен е чест!

И на този името научих, но ще го забравя – твърде много място заема!

Убити 13 деца в Украйна само днес и никой не казва „съжалявам”, никой не чувства необходимост да потърси изкупление като ги последва. Ще ги последва. Рано или късно…

Искам да извадя света изпод клепачите си!

Ден за размисъл е!!! Не храня излишни надежди за утре. Не просто за утрешния ден, а за утре въобще. И въпреки това утре ще го има. Винаги има!