„Наистина не знаех, че библиотекарите са толкова опасна група. Те са подривни. Мислиш, че просто си седят там зад бюрото мирно и тихо. А те всъщност подготвят революция, човече! Не бих се забърквал с тях.”
/Майкъл Мур/
При масирания обстрел на град Чернигов в Северна Украйна, близо до границата с Беларус, вчера ракета улучи и подпали жилищна сграда. При други попадения, оказва се, са силно пострадали градската библиотека(❗️) и градската детска библиотека(❗️❗️❗️). Толкова за „обстрелват се само военни обекти и обекти от стратегическо значение”! Толкова за „специалната операция”, дето някои още се чудят дали да признаят, че си е война като по учебник, а други упорито наричаха доскоро „учение”.
От друга страна, кое, ако не едно хранилище на паметта, може да е по-стратегически обект във времена на война и явни опити за заличаване на чуждата идентичност?
Война, война, война!!! Понеже не съм министър, нито император, пардон – президент, та мога да си позволя да наричам ставащото както си искам. Война!
Може би някои от вас помнят атаките над Сараево през 1992 г. и как хората от библиотеката там изнасяха на ръце и спасяваха от унищожение безценните ръкописи и книги, докато върху главите им се сипеха снаряди. Докато някакви типове си играеха и продължават да си играят на „специална-операция-тире-война”, едни ХОРА се опитват да се борят по различен начин.
Дайте да се разберем! В настоящата специална операция, дето си е чиста проба Трета световна война, ама нейсе, няма и няма и да има победители, точно както във всички предишни откакто свят светува. Все едно накрая кой ще вдигне купата. (А че ще я вдигнат шепа генетично лишени от човечност социопати и още толкова олигарси с крупни бизнес интереси, е ясно и за кокошките.) Виж, губещите са много. Милиони. Много милиони. Някои вече мъртви, други – живи, които трябва да се справят с мисълта за първите. Не, това не е война на Русия с Украйна. Не е и война на Русия с Европа или със САЩ или с планетата Клингон. Русия не иска войната на Путин, но кой ли я пита! Това е война на един човек (добре де, може да са няколко такива покрай него) срещу други подобни нему амбициозно болни. Костюмирани чичаци с налудности за световно господство. За съжаление, очевидно – и с повече власт отколкото е полезно да им се дава. (Ако мога да цитирам един възрастен човек от квартала, на тия и ръчна количка не трябва да им се дава да бутат, те цели държави са им дали в ръцете!) Не се наемам да гадая защо им е, а и не ме интересува. Мога само да се надявам, че не всички в обкръжението им са до такава степен изкривени, озлобени и деградирали. Че все още се намират и разумни хора там, които да ги дръпнат за ревера и да им напомнят, че са там в услуга на хората, а не за да изискват такава от народите си.
Но да оставим настрани Путин, Зеленски и другите играчи! Да погледнем малко встрани, към една паралелна, но не по-малко ожесточена война. По-тиха, но също толкова кървава.
На 25 февруари Украинската библиотечна асоциация отправи предизвикателство към света – библиотекарите от всички страни да се обединят, за да заявят, че истината няма да бъде заглушена, че свободата на словото няма да се окаже в очертани от политиците удобни граници. Че никой няма право да посяга върху достъпът до информация, никой няма право безнаказано да използва дезинформацията и откровените лъжи в преследване на икономически, териториални или някакви други свои амбиции. Иска ми се да вярвам, че апелът им ще бъде чут и последван.
Разбира се, от библиотечната асоциация в Русия засега мълчат, но мълчанието не винаги е знак за несъгласие. То и за съгласие не е, така че всеки да го тълкува както иска. Аз не искам никак. Защото и едните са ми колеги, и другите.
Украинските библиотекари не са в униформа и не носят автомати, но може би ще се окаже, че в крайна сметка са по-добре въоръжени от която и да било армия – с онова, което знаят, говорят, пишат и работят.
Безрезервната си подкрепа за колегите си от Украйна вече засвидетелстваха библиотечните организации от редица държави като Великобритания, Румъния, Чехия, Полша, Германия, Литва, Латвия, Естония, Дания, Холандия, а също и професионални организации от ранга на EBLIDA (Европейското бюро на библиотечните, информационните и документационните асоциации), NAPLE (Национален орган на обществените библиотеки в Европа), PL2030 (организация, базирана в Брюксел, която работи за свързване на библиотеките с трансгранични инициативи и иновативни проекти), CILIP (Британската библиотечна и информационна асоциация), членове на ИФЛА и стотици други. И това не е подкрепа „за” този или онзи участник в една тъпа война, а подкрепа за едни хора, натоварени с много по-голяма отговорност, простираща се отвъд граници, политики и бизнес-интереси.
Повече информация за случващото се на този фронт, оставащ някъде встрани от „ексклузивните” новинарски репортажи, можете да намерите на страницата на Украинската библиотечна асоциация.
И за да не кажете, че съм пристрастна, ето ви мнението на големия Нийл Геймън под един силно емоционален туит на Николас Пуул, изпълнителния директор на CILIP, по повод ситуацията в украинските библиотеки:
„ПРАВИЛО №1: НЕ СЕ Е@В@Й С БИБЛИОТЕКАРИТЕ!”
Защото от тях, в крайна сметка, зависи как и дали изобщо ще останеш в историята, бих добавила. 📖📖📖
EDIT: На 3 март с призив в подкрепа на Украйна излезе и Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА):
Няма коментари:
Публикуване на коментар