Дългата коса задължава!

 

В една от майчинските групи стана дума за прическите на малчовците в тия жеги, та се замислих…

Да бе. Случва ми се и да мисля! Чудна работа, нали?

Знаете – вкъщи мнозинството е мъжко. Мъж и двама подрастващи хуни. Само аз и котката сме женски. Та пита в групата една дама дали вече сме подстригали децата за лятото, предвид жегите.

Подстригах ги, мисля си. Ама преговорите бяха по-тегави от тия между САЩ и Северна Корея. Щото… нали… аз лесно мога да им плесна по един кес зад врата и да ги подкарам под строй към салона на Илка, ама мадам Монтесори настоява, че трябва по-дипломатично… Не било педагогично така.

На мен като цяло дипломацията ми е като на тазманийски дявол на стероиди, признавам си. Никой не е съвършен. Ама се старая да уважавам авторитетите, а и викам си… да пробвам. За разнообразие. От опит глава не боли.

И още в ранна пролет почнах с намеците. Ама децата не е като да не са си мои. Не, та не! „Искам кУтУ тати!”, отрязва ме 5-годишният. А тати е с коса до кръста. 8 -годишният е по-сговорчив, ама и той не е сигурен. Потърсих съдействие от тати, ама пуста мъжка солидарност – отряза ме с необорим аргумент, точно по Монтесори: „Момчета са, трябва да се учат на самостоятелност!”. Разгеле, дойдоха жегите преди две-три седмици, стана чудо – навиха се. Добре, че салонът е на 200 метра от вкъщи, та нямаха време да размислят.

Та се сетих… С техния тати като се „взехме” навремето, прическата му беше като на новобранец. Между другото, има впечатляваща колекция от белези по черепа и всичките – с история! Както и да е! Докато още се чудехме ще ни бъде ли като двойка или светът си има достатъчно други неприятности, попаднах на негова снимка от тийн-периода. С коса до под раменете. Казармата прецакала нещата. Не, че и без коса не ми е най-хубав, ама с рокаджийска грива е направо бонбон.

Нямах си работа, викам му: „Ей така искам да те видя!” Откъде да знам, че ще ми се върже на акъла! Обикновено реакцията е от типа на „Не мЪ занимавай с глупости, мило!” Оказа се, че към косата и двамата имаме фетиш. Той – към своята, аз – към неговата.

И реши – ще я пуска пак.

Има един период в пускането на дълга коса при мъжете, в който наред с нея все едно рога и копита никнат. Не, бе. Не от ОНИЯ рога. Аз съм строго моногамна, с каквито и впечатления да сте останали иначе. Просто преходът от „велик е нашият войник” до Джаред Лето в ролята на Принцът на Персия е по-деликатен от ПМС при жените. И всяка сутрин пред огледалото беше асъл като на масата за преговори по Източния въпрос. Ей тогава май се научих на дипломация!

Една фризьорка обаче за малко да ме прецака. ТамАн стигна кичарата до раменете, той се нави уж за оформяне някакво и тая от вратата – „Аз виждам ТВОЯТА прическа!” Оказа се, че я виждала като на младежите от Хитлерюгенд. Проблемът е, че ние (той, де) никак не я виждахме така, та повече там не сме ходили, ама драмата беше голяма. Май повече за мен, отколкото за него, но все пак!... Овладяването на щетите върху желанието му да продължи мисия „коса като на рокзвезда” беше достойно за учебниците по дипломация и военна тактика. Към днешна дата се чувствам напълно готова да преговарям по всякакви казуси, с всякакви хора – самоубийци, убийци, терористи и каквито там се сетите. Едва ли ще е по-сложно.

И така, към днешна дата косата му е до кръста. Моята с триста зора я държа в приличен вид докъм под раменете. После започвам да приличам на ритана зелка, но пък и аз на фризьор ходя от пролет на пролет, като магаретата. Според част от мненията, би трябвало да съм депресирана от факта, че мъжът ми има около сто пъти по-хубава коса от моята. Опитвам се, ама не мога. Гледам си го и му се радвам. Майната ѝ на депресията! Радвам се на самото му отношение към косата му.

И тук няма как да не се сетя за една бивша колежка, която след близо година и половина се осмели да ме пита: „Абе, Вале, ще ме прощаваш, ама… мъжът ти от кога е свещеник?” Щото в нейната представа само свещениците са с дълга коса. Не е ли мило?...

„Дългата коса задължава”, твърди мъжът ми. „Заради нея не мога да си позволя да се обличам като наркОман например, защото никой няма да ме приеме насериозно.”

Пък не е на 20 години, та да се оправдава с младежки бунт, музикантски фази и т.н.

Помните ли митът за Самсон и Далила? Самсон, на когото силата била в косата,неподстригвана от раждането му? А защо според вас Иисус винаги е изобразяван с дълга коса?...

В дългокосия мъж има нещо не просто изискано, а направо магично. Е, не във всички, разбира се. На някои им отива като „вампирски зъб на мериносова овца”, ако мога да си го отмъкна тоя култов цитат от една от любимите ми книги-игри – „Патрул за Ада”. Ейдрийн Уейн, ще ме прощаваш предварително и благодаря! При мъжете дългата коса си е отговорност, докато при нас жените е аксесоар. Иска се смелост и стил за дълга коса при мъжете, особено в общество, което е решило, че за тях е социално приемливо да са с къса такава.

Добре де. Обичам да вървя срещу социално приемливото и си падам по хора, които го умеят това! А какво по-социално неприемливо от мъж с дълга коса?...

И си давам сметка, че сега се налага да убеждавам хуните… Пардон!... синовете да се подстрижат със същия плам, с който преди десет години убеждавах баща им да не е посмял. Не е ли ирония на съдбата това?!...