Леща и кюфтета със сос

 

Малкият (почти на 5) влиза в кухнята покрай обяд.

- Мамо-о-о, гладен съм.

- Добре. Има леща и кюфтета със сос. Какво ще ядеш?

- Макарони.

- Леща и кюфтета със сос!

- Пастет.

- Леща и кюфтета със сос!

- Оф-ф-ф, добре. – с неподправено отвращение. – Кюфтета!

Големият (на 8 ) в другата стая играе на таблета, с който напоследък се е сраснал. Отивам да питам и него:

- Имам леща и кюфтета със сос? Ще обядваш ли?

- Да. Какво има за ядене?

- Току-що ти казах.

- А не може ли да сготвиш нещо?

- Сготвила съм леща и кюфтета със сос.

- Оф-ф-ф! Леща.