Обичам да съм библиотекар

Аз много обичам да съм библиотекар! Не знам дали по принцип, ама точно в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев"! Щото тук е като в „Двама мъже и половина”, само дето сме двайсет и няколко и сме предимно жени. Останалото е едно към едно!

Сега се зачудих кой ли от всички най-пасва на чичо Чарли… Аз от време на време май влизам в роля, ама през повечето време съм по-скоро брат му или онова устато хлапе, макар че ако питам колегите, току виж се окаже, че съм вечно вкиснатата и всички вкисваща Бърта. Все тая! Важното е, че съм в сценария! Навремето обаче, в далечната 2003 г., когато за пръв път попаднах тук, нямах идея в какво се забърквам. Само помня един съвет от Бисерка :„Каквото и да си учила в университета, забравѝ го!” Не знам дали осъзнаваш колко права се оказа всъщност!

А като си спомня какъв паметен рев му ударих, когато ме приеха в библиотечна специалност във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" през оная футболна 94-а!... Не го ща това и не го ща! Аз книжен плъх няма да ставам. АБСУРД!!!... Искам да съм Индиана Джоунс. Или Адвокат на дявола. Или гаджето на някого от тия същите… А сега с войскови подразделения не могат да ме разкарат от библиотеката. Ама то беше защото и аз като повечето хора извън сектата… Извинете!... извън системата… страдах от доста погрешни представи. Тишина и прахоляк? Някой друг път! Е, от време на време… Случвало се е да вися там в 22:30 вечерта, за да свърша нещо забатачено или просто да се скатая от домашните задължения. Тихичко е.

Библиотеките не са това, което бяха. Те всъщност никога не са били. Не знам дали е повод за тъга или не, ама мен лудницата си ме радва. ТамАн ми пасва, дето се вика! Мислите си, че е лесно да си библиотекар, а?... По цял ден седиш и четеш книжки. Ми не седиш. И не четеш. Стигала съм до 13 километра пробег според фитнес-гривната ми, навити в рамките на един работен ден, плюс някакви си там няколко тона пренесени книги, ама да не издребняваме. То си е част от лудницата. Пардон! От работата да кажа.

А пустите килограми си стоят налепени по стратегическите места и няма смъкване, да му се не видяло.

Обаче отделно от влаченето и тичането…

Знаете ли например как се прави премиера на нова книга на МЪРТЪВ автор, за когото организаторът упорито твърди, че ще присъства на събитието?... Аз и Деси знаем. Беше забавно, ако оставим настрани нервната криза. Другата ми нарвна криза беше, когато се наложи да скрия от погледите на 80 четвъртокласници една умряла мишка. Мисля, че тогава предотвратих второ „Индиго”… А как да намерите „една бяла книга, ама не ѝ помня името, нито автора” сред близо 300 000? М?… Намерих я. А как никому неизвестният Тодор Динков се оказва „Учителя” Петър Дънов?... Не го знаехте това, нали?... То и аз, де. Ама това ми е работата. Ако трябва да цитирам пак моята скъпа Бисерка, в библиотеката не съществуват два отговора: „Не знам” и „Няма такава книга”. Ако не знаеш, ще разбереш! Ако няма такава книга, ще я напишеш! Туйто!

Така че… аз наистина много обичам да съм библиотекар!  И някак свикнах покрай това хората да ми задават стандартни въпроси от рода на „Някой изобщо ходи ли там?”, „Ти ли си най-младата? (на почти 45)”, „Какво толкова правите там толкова хора?”, „Кой е написал „Хамлет” на Шекспир?”… Свикнах и да вярват, че библиотеката ми у дома е филиал на Регионалната. (Ама как е възможно да нямам вкъщи събраните съчинения на Вазов в 20 тома точно аз – библиотекарката?!...) И кой, ако не аз, трябва да е наясно с отглеждането на охлюви например или с естеството на лазерите?... Това, че ме ползват за правописен, тълковен и терминологичен речник, си е част от играта. Ако вземах по левче за всички шестици, които съм изкарала по изпити в гимназиите и университетите, сега щях да живея в Къщата с куклите. Но най-любопитното е, че все още се срещат хора,  изненадани от факта, че имам работно време и то не е 24/7.

Прави са всъщност тези последните. Библиотекарят няма работно време. Това си е призвание, начин на съществуване, не е работа. Обаче библиотеката има, за съжаление. Сега, покрай covid-19, е малко сбъркано, но държим главата над водата все още. И ще устискаме, ще видите! Щото то ситуацията не е много нормална, ама кой е казал, че ние сме? Или както в пристъп на философско прозрение рече веднъж Лидка… Не се тревожете! Ние тука всички сме абонати на аптеката. Много е яко!