На 3 март си мисля за...

На 3 март „официално” всички чествания бяха отменени. НЕофициално виждаме из всички медии и мрежи какво се случи. Нямаше изненади тоест.

Не ме разбирайте погрешно – хареса ми! Дори много. И на децата ми им хареса. Научиха нещо за празника, поднесоха цветя на паметника, при това – убедена съм! – с много по-голяма искреност от мнозинството възрастни, разгледаха един от музеите, където видяха как са живели „миналите хора”, както ги нарече по-големият… Не беше пропилян тоя празник за тях, дори напротив.

Но не за децата ми е думата.

Всичко днес за пореден път ме убеждава, че единствения работещ и безотказен начин да накараш българина да направи нещо, е като му кажеш В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ ГО ПРАВИ!!! Ама да не е посмял дори да си го помисли!... По възможност, с министерска заповед, за да е по-сигурно, че въпросното нещо ще бъде направено с пълен размах. У нас някак си властта има тази способност – каквото и да каже или направи, да предизвиква противодействие.

Не ми се иска, ама се сетих за един пасаж от дневника на К. Иречек, съотносим към който си изберете исторически момент от новата ни история като че ли:

„…Само разрушителни тенденции, нищо строителско...”

А като слушах някои речи от разни върхове – исторически и политически… и разни недобре прикрити опити да се поръсва И 3 март с предизборна пудра… май взех да си отговарям на въпроса „Що така, бе?!...”

Седя, пък си мисля… Добре, че времето поне беше хубаво, че иначе и за това щяхме да слушаме от разни „високи” трибуни как вината е у тоя или оня, бивш, настоящ или дори бъдещ, и как 4 април ще е новия 3 март едва ли не. Както написа един неизвестен фейсбук-потребител, най-добре би било на 3 март политиците и беквокалите им да замълчат. Поне на 3 март!