Малко конспирация в Писмата на Душевадеца

От известно време насам из фейсбук упорито се върти един сополиво-лигав УЖ цитат от книгата „Писмата на Душевадеца”, който (О, какво чудо на конспирацията!...) още през 1945 г. бил написан от Клайв Стейпълз Луис и звучи много, ама много удобно днес за онези, които имат проблем с противоепидемичните мерки. Да, за същия оня то-о-олкова актуален към днешната ситуация разговор на „млад мъж” с „Дявола”. Дето там нали… таковата… Дяволът бил убедил хората да не се целуват и прегръщат и прочее. („-Как успя да пратиш толкова много души в ада?... и т.н. – да не цитирам цялата глупост.)

Принципно нямам нищо против различното мнение, ама имам молба към онези от вас, които претендират да са поне около средното ниво на интелигентност:

МОЛЯ ВИ, ако искате и занапред да имате основание за подобни претенции, проверявайте си нещата, преди да се пускате по течението, защото става като с тоя прословут „цитат”. Защото такъв цитат в книгата на Луис НЯМА!!! Подчертавам: НЯМА!!! А незнанието може и да не е престъпление, ама си е малко нещо излагация понякога.

Книгата е превеждана на български и не е никаква конспирация, има я дори качена в електронен вариант из интернет, разполагам с копие, ако не ми вярвате или не ви се търси, пък искате да се убедите лично.

Въпросният цитат е нечий анонимен опит да звучи актуално и мъдро, възползвайки се от името на един изключително ерудиран автор, признат отдавна в християнската литература. Само че „Писмата на Душевадеца” са на светлинни години от тази лексиконна лиготия.

Та така. Ако държите и занапред да бъдете възприемани като грамотни и четящи хора, които могат да си позволят да цитират части от чужди произведения, малко читателска дезинфекция наред с тази на ръцете няма да навреди, даже ще ви поизлъска виртуалния имидж.

Иначе няма лошо да имате различно мнение от мнозинството, да не искате да носите маска, да се ваксинирате или да ви е проблем миенето на ръцете – живеем в демокрация все пак. Ама като ще си застъпвате позицията, нека да е с разумни и реални аргументи! Благодаря!

Троловете не са от вчера

    

Докато ровех из тайните книгохранилища на библиотеката, без да искам открих първообраза на социалната мрежа и по-конкретно на групите за литература и споделяне на читателски мнения.

Книгата, предизвикала полемиката някъде в първата половина на ХХ век вероятно, е „Климъ Самгинъ” на Максим Горки, издение от 1934 г. За по-голяма прегледност копирам коментарите, оставени от анонимните потребители.

Потребител 1, който очевидно е нещо като базов модел на съвременния фейсбук-трол: „Ужасно глупава книга.”

Потребител 2, явно към Потребител 1: „Десет пъти по-глупав човек е писал това.”

Потребител 3, тоже към Потребител 1 (за да няма съмнение, дори със стрелка): „Профан. Може ли маймунският ти мозък да разбере Горки.”

Потребител 4, може би случайно преминаващ наблизо, някак плахо: „всичко това го потвърждавам.”

Вижте само колко фин изказ, дори и в обидите! Няма вулгарност, няма цинизми, няма простащина… Даже „профан” и „маймунски мозък” стоят някак по-изтънчено на фона на словесните кланета, дето си ги устройват днешните литературни фенове във фейсбук. Какво ти! Аз ако напиша някъде в коментар „профан”, половината, дето ще го видят, ще отворят гугъл, за да проверят аджеба това псувня ли е или комплимент. „Маймунски мозък” би трябвало все още да е ясно като послание. Ако въпросната дискусия се заформи днес… макар че вероятността днес някой да сподели във фейсбук, че е прочел „Животът на Клим Самгин”, лично на мен ми звучи като научна фантастика почти… Та ако днес някой отвори клане… Пардон!... дискусия за „Клим Самгин”, подозирам, че най-безобидната обида, която може да чуе по свой адрес, ще е нещо свръхоригинално от рода на „соросоиден рептил” или „селяндур”.

И което е най-интересното: написано е върху библиотечна книга. Значи… Първо, неизвестният „профан” посещава библиотека и чете Горки все пак. И второ, дори у онези, които са били възмутени от неговия „маймунски мозък”, е дремело искреното убеждение, че адресатът най-вероятно ще получи „коментара” за невежеството си. Тоест може би пак ще посегне към Горки, което по днешни стандарти всъщност автоматично го вади от групата на профаните, но това вече е лично мое мнение.

Абе друго време е било! Профаните не са това, което бяха. Днешните са си „обрали лайката” направо!

С хуните вкъщи

- Мамо-о-о-о, Коко ме удари с таблета-а-а!... (4-годишният, реве та се къса, ама най-вече от яд, не че нещо…)

- Ударих го, защото ме НАСТЪПИ ПО НОСА!... (8-годишният, с разкървавен нос)

И така. 😁

На 3 март си мисля за...

На 3 март „официално” всички чествания бяха отменени. НЕофициално виждаме из всички медии и мрежи какво се случи. Нямаше изненади тоест.

Не ме разбирайте погрешно – хареса ми! Дори много. И на децата ми им хареса. Научиха нещо за празника, поднесоха цветя на паметника, при това – убедена съм! – с много по-голяма искреност от мнозинството възрастни, разгледаха един от музеите, където видяха как са живели „миналите хора”, както ги нарече по-големият… Не беше пропилян тоя празник за тях, дори напротив.

Но не за децата ми е думата.

Всичко днес за пореден път ме убеждава, че единствения работещ и безотказен начин да накараш българина да направи нещо, е като му кажеш В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ДА НЕ ГО ПРАВИ!!! Ама да не е посмял дори да си го помисли!... По възможност, с министерска заповед, за да е по-сигурно, че въпросното нещо ще бъде направено с пълен размах. У нас някак си властта има тази способност – каквото и да каже или направи, да предизвиква противодействие.

Не ми се иска, ама се сетих за един пасаж от дневника на К. Иречек, съотносим към който си изберете исторически момент от новата ни история като че ли:

„…Само разрушителни тенденции, нищо строителско...”

А като слушах някои речи от разни върхове – исторически и политически… и разни недобре прикрити опити да се поръсва И 3 март с предизборна пудра… май взех да си отговарям на въпроса „Що така, бе?!...”

Седя, пък си мисля… Добре, че времето поне беше хубаво, че иначе и за това щяхме да слушаме от разни „високи” трибуни как вината е у тоя или оня, бивш, настоящ или дори бъдещ, и как 4 април ще е новия 3 март едва ли не. Както написа един неизвестен фейсбук-потребител, най-добре би било на 3 март политиците и беквокалите им да замълчат. Поне на 3 март!