неделя, 26 април 2020 г.

За Милен Цветков и клавиатурните опълченци

Гледам, камара народ се припознаха за духовни приемници и първи братя по оръжие на Милен Цветков (лека му пръст). Дрънкате му костите из Facebook и се надпреварвате да философствате, черпейки вдъхновение от последната му профилна снимка. Само че Милен Цветков беше журналист и нямаше проблем с нанасянето и поемането на удари. И заради това доста си патеше. А не помня много-много да го подкрепяхте тогава.

Маските били направени задължителни, за да ви накарат да мълчите. Woowww! Колко яко, а! Може, може. На Милен бих му повярвала донякъде. Ма вас, останалите, да ви питам нещо, че ми е любопитно. Милен всички го знаехме какво имаше да казва. Той си го и казваше, де. Какво пък толкова важно имате да казвате вие обаче, дето с маска не можело да се каже? Щото нещо нямам спомен да сте разбивали системата и преди маските. Безсмисленото крякане в духа на кръчмарския патриотизъм не се брои. Той е досаден до прерязване на вените по дължина - нищо повече. И със сигурност на истемата й е през балалайката за този род досадници, та чак пък извънредно положение да вкарва, за да им затвори устата. А посмалете малко, дето се вика. Реална самооценка, нещо... м?...

Аз лично нямам проблем с изказването на каквото и да било, със или без маска. И все си мисля, че и на вас проблемът ви определено не е в маските. Но пък са удобно оправдание за празни гръмогласни приказки явно.

А те маските рано или късно вече няма да са задължителни. Ей тогава мно-о-ого ще ми е забавно да ви чуя какви пък толкова велики работи имате да кажете. Не че нямам подозрения по въпроса, де.

Няма коментари:

Публикуване на коментар