Книгите ме научиха...

Международният ден на книгата е, че и на авторското право. Предполагам, че съм задължена да кажа нещо по повода, предвид професията ми. Както писах наскоро под един пост във Facebook, аз навремето исках само да съм гадже на Индиана Джоунс, ама нá – станах библиотекарка. И е много по-яко!

В условията на извънредно положение, надявам се, разбрахте, че книгите далеч не са такава безполезна отживелица, колкото мнозина си мислеха, а дори са си необходимост – една от малкото прегради срещу полудяването, депресията и алкохолизма. Добре де, може би не точно срещу алкохолизма. „Ана Каренина” например върви чудесно с чаша водка. Чаша – не бутилка!

За последния месец и нещо чувам много от вас да се оплакват, че са напълнели. А поумняхте ли? Да? Чудесно! Не? Малко ви е било извънредното положение значи! Още трябва. „Домашният арест” ви дава чудесна възможност. Възползвайте се! Сега му е времето.

И ако все още не сте сигурни в ползата, нека ви споделя какво научих аз от книгите.

Книгите ме научиха да си подбирам авторитетите. Да уважавам правилните хора. Онези, които се опитват да ме спасят, дори когато са ми бесни и им идва да ме хвърлят от върха на небостъргач… няколко пъти. Да уважавам онези, които са си го заслужили на личното, служебното и човешкото поле, а не джавкащите безсмислени патриотични лозунги след трета ракия от продънения диван в непроветрения хол на панелката. Да НЕ уважавам онези, които разчитат на уважение заради размера на банковите си сметки или цената на питиетата, които си поръчват вечер в поредната скъпарска дискотека.

Книгите ме научиха кога е необходимо да спазвам правилата. Защото в крайна сметка едно общество се гради върху правила, а от правилата започват и правáта. Няма правá без правила. Няма свобода без отговорност на всички нива. (Ако не ми вярвате, Наказателният кодекс е на свободен достъп в интернет. Припомнете си го! Може да се окаже най-голямото откровение в живота ви.) Свободата не е за идиоти и безпросветни тъпигьози – тя задължава. Свободата не е бунт на всяка цена, а бунт за правилните неща. И понякога правилните неща не са онези, които ни харесват. А свободата, Санчо… свободата… салама…

Книгите ме научиха да съм непримирима с пороците. Не онези, които придобиваме, а онези с които се раждаме и не желаем да изкореним. Глупостта. Простащината. Евтинията. Посредствеността. Невежеството. Неграмотността. Да го кажем така: ако месечно за маникюр, бира или афтършейв ви отиват повече пари, отколкото за култура и книги, значи не сте моя човек. Обърнете се към Комисията за защита от дискриминация, ако това ви дразни! Да, дискриминирам жестоко идиотите- признавам си. Никой не е съвършен, по дяволите!

Книгите ме научиха кога трябва да говоря и кога е по-добре да замълча, макар това последното обикновено да ми е особено трудно и не винаги да ми се получава. И ако някога видите, че пропускам момента, да знаете – умишлено е! Научиха ме, че „убий простака с мълчание” далеч не винаги е по-умното решение, защото понякога се налага да слизаш до нивото на простаците, за да ги „убиеш” – те няма как да се качат до твоето. Научиха ме, че да чуеш, че си „тъпанар” от устата на тъпанар, си е комплимент и половина. Научиха ме и че шумното крякане не е непременно равнозначно на „активна гражданска позиция” – и патиците крякат доста шумно, по цял ден в крайна сметка.

Книгите ме научиха, че лошите хора не са непременно лоши, а добрите не са непременно добри. Познавам достатъчно голяма представителна извадка от живия живот – „лоши” хора, които биха ти застанали гръб, когато и Бог, и Дявол, и Вселена се обърнат срещу теб, и „добри”, които първи ще те замерят с камък, когато се спънеш и стъпиш накриво. Научих се, че понякога пияници, бивши затворници и проститутки се оказват най-сигурните опорни точки в момент на криза. „Не всяко злато сияе…”, както пише Толкин.

Книгите ме научиха на търпение. Не на смирение, а на търпение. Търпението е добродетелта на богове и благородници. Да умееш да изчакаш подходящия момент. Подходящият момент да говориш и подходящият момент да мълчиш. Подходящият момент да грабнеш тризъбеца и подходящия момент да сложиш оръжието. Подходящият момент да съдиш и подходящият момент да съчувстваш.

Книгите ме научиха…

Просто ме научиха.

На всичко.

Това е!