Дилетантски за законите

Интересни дни са тези последните. Явно човек на колкото и години да стане, все има с какво да му вземат акъла, дето се вика.

Петър Петров, който през 2015 година уби 95-годишната Емилия Бузова, се размина с 8-годишна присъда и то за кражба. Не било доказано, че той е убиецът. Доказано пред кого?... Да не задълбаваме, че ще се уредя с обвинения в расизъм и език на омразата! Това – преди две седмици. После обаче… ОБАЧЕ!!!... Законът внезапно се пробуди и нададе рев в името на правото и реда в тая държава. В резултат Десислава Иванчева, бившата кметица на „Младост” я одрусаха с 20 години за „евентуален” подкуп, дето даже и не е много сигурно, че е искала/взела или поне такова едно кисело усещане остава в устата на хората извън съдебната зала и система. При това 20 години по милост един вид, щото максимума, предвиден от закона бил 30, доколкото разбрах.

Закон, майка!... Врата у поле, а?... Я питайте Иванчева дали е така!

Миналата година за доказано убийство един дебил в Бургас получи… 12 години. Дванайсет, бе!!!... За убийство. С дървен кол. Ама не се казва Иванчева нали… А и да се казваше, голям праз – по закон за умишлено убийство се лежи от 10 до 20. Е, може и доживот, ама не е сигурно.

И к`во излиза? Ако ще обирате някого, няма никакво значение дали ще го оставите жив или ще му размажете главата с дърво. Даже е добре да го отсвирите, за да си вържете гащите при евентуален съдебен процес, че няма кой да ви разпознае. Ако изобщо ви осъдят де! Пък ако успеете направо да го сгазите с кола и после да кажете „sorry, без да искам беше, много ми е жал”, направо сте се уредили с условна.

Странно нещо е законът. Нищо общо с реалността като цяло.

Salus populi – suprema lex. Така беше, нали, ако правилно си спомням от уроците по латински преди двайсет години. „Благото на народа – най-голям закон”. Цицерон го е казал, да не си помислите, че аз. Умен човек като цяло. Та излиза, че на обществото днес не му е голям проблем убийството – нито това на Емилия Бузова, нито тези на жените, убивани от мъжете си вкъщи, нито на децата, загиващи по пътищата, на животните пък да не говорим. Но виж – подкупът… О! Ето това вече е ПРОБЛЕМ и то какъв! Като за 20 години пандиз явно.

Някой беше казал, че най-лошите закони са тези, които се нуждаят от тълкуване. А ние комай нямаме закон, дето да няма поне няколко тълкувателни решения.

Не знам.

Не знам!!!

Но определено пренарежда приоритетите ми в случай, че реша да нарушавам закона. А подозирам, че не само моите.