Петък вечер през октомври

Трето денонощие вали все едно няма намерение да спира поне до догодина по това време.

Дано не спре!

Не е необходимо.

Да живееш по време на потоп е привилегия дори без да си Ной. Достатъчно е да е петък вечер през октомври, в която най-голямото чудо, от което имаш нужда, е да се прибереш у дома.

Дъждът отвън е с ритъма на саундтрак на умората, която вече се разтапя. Пижамата е оправдание и убежище, а водката е главна буква в ново изречение и точка едновременно. В такива вечери разбираш, че животът не винаги е въпрос на победи или загуби, а на малки спирки и пристанища, които сам си подаряваш.💜

Моето врачанско приключение

„Но Миамас е любимото кралство на Елса и на баба, защото най-почитаната професия там е разказвач на приказки. В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки“. Всяка книга е съкровище, всяка приказка струва милиони.“ /из „Баба праща поздрави и се извинява“ – Фредрик Бакман/

През последните три дни бях в Миамас, а Миамас беше в Северозапада. По-конкретно във Враца и в село Челóпек – първото книжно село в България! Съвсем конкретно – в Регионална библиотека "Христо Ботев" град Враца и в Сдружение Книгини.

Няма по-яко усещане от това да замръкнеш на маса с хора с подобни на твоите отклонения, леля Теменужка – една от потомките на Вазовата баба Илийца, да те посреща на сутринта с кафе и мъфини с аромат на банан, а по обяд с топла питка, докато Mariya Doncheva ти говори за книги и книгини, за Нова Зеландия, Ирландия, Челóпек и всичко помежду им. Ако се чудите какво свързва тези три дестинации, поразходете се! Няма нужда да е чак до Нова Зеландия – до Враца и Челóпек би било достатъчно. Пък междувременно може да отметнете и малко доброволчество. Някъде там горе, в небесния тефтер, със сигурност ще ви го броят за огромна червена точка. Каквото и да си говорим, всички имаме нужда от някоя и друга червена точка – за всеки случай!

Та равносметката за последните три дни:

• Две литературни премиери, ама не на кого да е, а на Георги Милков и Георги Бърдаров. Като знам как се организира подобно нещо, ме втриса, така че респект към колегите!

• Челóпек, Мария, Теменужка, Книгини… I’ll be back! С хуните. Така де, с децата. Не го приемайте като заплаха, макар да си е точно такова! Не и докато не опознаете хуните.

• Гледката от „Погледец“. Дори и само заради нея си струва да нарушиш някоя и друга божа заповед.

• Гледката от прозореца на банята на разсъмване.

• Ина, Петя-и-Цвети Гладнишки, Дора, Ема, Теодор и Кристиян. Пълни психопати! Чакам си повиквателната за мастърклас!

• За няколко секунди летях с парапланер и разполагах с чифт доста стегнати мъжки крака. Не е каквото си помислихте. В Книгини имат супер яката виртуална реалност, с помощта на която и бъзли като мен, които изпадат в ужас дори от по-висок тротоарен бордюр, могат да полетят над Погледец и Околчица.

• В Етногравския комплекс "Софроний Врачански" се запознах, макар и задочно, с човека, отказал сделка с Хенри Форд. Много се надявам онази сватба, която беше планирана пак там за събота, все пак да е минала по план, въпреки дъжда!

• Писах стихотворение. За първи път от седми-осми клас насам. Ина е виновна! Ако всички извадим късмет, няма да се повтори. Така и не намерих обаче рима за „безпредел“ и това ме влудява. Мразя да нямам думи! НЕ МОЖЕ да нямам!!!

• Колкото и да сте различни, книгите тушират различията. Или ги правят по-видими, по-шарени и по-ценни. В крайна сметка що за скука би бил свят, пълен със себеподобни?!...

• Сирене по врачански. БО-ЖЕ-СТВЕ-НО!

• Идеи, идеи, идеи!...

Но стига глупости! Още веднъж благодаря за възможността, за шанса, за преживяването, за опита! За дъжда, мъглата и слънцето. За писането и книгите. За предизвикателството и вярата. И за една картина с червенокосо момиче, което на пръв поглед може и да не прилича на мен, но съм си аз едно към едно.

 

Завръщане в бъдещето - 681 г.

Гледах днес новините от столицата. Често го правя. Създава ми илюзията, че съм поне на теория подготвена откъде ще ни връхлети апокалипсисът.

Та днес имало било всенароден протест пред Парламента в защита на или против… вече му изтървах края, че то един ли е. Та хвърлих едно око из няколко медии.

Ми какво да ви кажа... Рехавичък малко се е получил. На съботния битак във Видин се събира повече народ, отколкото на тоя ми ти протест всенароден. Нещата от живота! Дано само за някои да не е приключил в спешното, че си е жега.

Обаче ей тоя лозУнг ми напълни душата просто! Свих си го от страницата на Свободна Европа, за което се извинявам и благодаря!

‼️(Историците и археолозите, както и онези от френдлистата ми, дето са завършили поне основно образование със собствени сили, да гледат само на своя отговорност! Не нося вина за пораженията.)‼️

Та… Аспарух… и еничарите, дами и господа! 🤣🤣🤣

😂😂😂Ох, нИ моА!... 😂😂😂

Какво тук значат някакви си векове помежду им! Каузата е важна!... Само не става ясно баба Ванга и Петър Дънов взели ли са отношение, ама предполагам, че просто не е имало достатъчно място на лозУнга. Не допускам, че не са оставили мнение. 😁😁😁

И после защо се бъзикам с тях!...

Кой е по-важен?

Тези дни по стечение на обстоятелствата се налага на работа да съм в компанията на Престолонаследник №2. Училището свърши, на село не му се ходи, така че ще – не ще, всяка сутрин става с мен и виси до последно в Регионална библиотека "Михалаки Георгиев" - Видин. Не мрънка, не се оплаква, не се тръшка. През повечето време даже забравям, че е наоколо. Имаме си негласна договорка – аз не му пиля, че не обича да чете, той не мрънка, че пет дни в седмицата виси в библиотеката.

В обедната почивка задължително излизаме на по сладолед или нещо такова по центъра на Видин. Дето викат шопите, кое си сака, оно си требе, и кое си требе, оно си сака.

Та вървим тези дни през градския площад, аз се озъртам за дебели сенки и чертая маршрут до Крайдунавския парк така, че да не се сварим, опържим и опечем, докато пресечем „крематориума“, иженарицаем площад „Бдинци“.

Малкият подскача наоколо, недосегаем за жегите. По едно време сочи сградата на Община Видин и пита:

- Мамо, а там какво е?

Чудя се как да обясня без да лъжа, без да залитам в пристрастия и най-вече без да излизам от политкоректността. Още помня как след един не особено успешен опит да обясним на батко му какво правят тия мускулести батковци в една фитнес зала, той дни наред крещеше след всеки по-едър мъж на пътя „Глиган!!!“.

Накрая избирам швейцарска неутралност.

- Ами, маме, там работят хората, които управляват града ни.

Боже, дано не ме пита сега пък как и какво точно управляват, че съвсем ще я втасаме!

Той обаче забива в неочаквана посока:

- Това какво значи? Че те са по-важни от библиотеката ли?

Аз по-мръсен въпрос не помня някой да ми е задавал.

Á сега де!

Мисълта ми е… наистина не знам какво да отговоря. Кой е по-важен? Кой без кого може и кой без кого не? Можем ли един без друг всъщност? Има ли по-важен или всички сме важни, за да работи цялото както трябва?

В името на всеобщото благо, залагам на последното без да навлизам в подробности, дето и на мен не са ми ясни. 

А после bTV Новините пускат репортажа за нашия Библиобус. И разбирам, че без да искам, съм била права. Всички сме важни! Лоша новина за мнозина. Добра за цялото.

ЛИНК - В СНИМКАТА

Завръщане в бъдещето!!!

 Завръщане в бъдещето!!!😁😁😁