„Но Миамас е любимото кралство на Елса и на баба, защото най-почитаната професия там е разказвач на приказки. В Миамас този, който е способен да вдъхне живот на един разказ, може да стане по-могъщ от крал. Там валута е фантазията и хората пазаруват не с пари, а с хубави истории, и библиотеките не се наричат библиотеки, а „банки“. Всяка книга е съкровище, всяка приказка струва милиони.“ /из „Баба праща поздрави и се извинява“ – Фредрик Бакман/
През последните три дни бях в Миамас, а Миамас беше в Северозапада. По-конкретно във Враца и в село Челóпек – първото книжно село в България! Съвсем конкретно – в Регионална библиотека "Христо Ботев" град Враца и в Сдружение Книгини.
Няма по-яко усещане от това да замръкнеш на маса с хора с подобни на твоите отклонения, леля Теменужка – една от потомките на Вазовата баба Илийца, да те посреща на сутринта с кафе и мъфини с аромат на банан, а по обяд с топла питка, докато Mariya Doncheva ти говори за книги и книгини, за Нова Зеландия, Ирландия, Челóпек и всичко помежду им. Ако се чудите какво свързва тези три дестинации, поразходете се! Няма нужда да е чак до Нова Зеландия – до Враца и Челóпек би било достатъчно. Пък междувременно може да отметнете и малко доброволчество. Някъде там горе, в небесния тефтер, със сигурност ще ви го броят за огромна червена точка. Каквото и да си говорим, всички имаме нужда от някоя и друга червена точка – за всеки случай!
Та равносметката за последните три дни:
• Две литературни премиери, ама не на кого да е, а на Георги Милков и Георги Бърдаров. Като знам как се организира подобно нещо, ме втриса, така че респект към колегите!
• Челóпек, Мария, Теменужка, Книгини… I’ll be back! С хуните. Така де, с децата. Не го приемайте като заплаха, макар да си е точно такова! Не и докато не опознаете хуните.
• Гледката от „Погледец“. Дори и само заради нея си струва да нарушиш някоя и друга божа заповед.
• Гледката от прозореца на банята на разсъмване.
• Ина, Петя-и-Цвети Гладнишки, Дора, Ема, Теодор и Кристиян. Пълни психопати! Чакам си повиквателната за мастърклас!
• За няколко секунди летях с парапланер и разполагах с чифт доста стегнати мъжки крака. Не е каквото си помислихте. В Книгини имат супер яката виртуална реалност, с помощта на която и бъзли като мен, които изпадат в ужас дори от по-висок тротоарен бордюр, могат да полетят над Погледец и Околчица.
• В Етногравския комплекс "Софроний Врачански" се запознах, макар и задочно, с човека, отказал сделка с Хенри Форд. Много се надявам онази сватба, която беше планирана пак там за събота, все пак да е минала по план, въпреки дъжда!
• Писах стихотворение. За първи път от седми-осми клас насам. Ина е виновна! Ако всички извадим късмет, няма да се повтори. Така и не намерих обаче рима за „безпредел“ и това ме влудява. Мразя да нямам думи! НЕ МОЖЕ да нямам!!!
• Колкото и да сте различни, книгите тушират различията. Или ги правят по-видими, по-шарени и по-ценни. В крайна сметка що за скука би бил свят, пълен със себеподобни?!...
• Сирене по врачански. БО-ЖЕ-СТВЕ-НО!
• Идеи, идеи, идеи!...
Но стига глупости! Още веднъж благодаря за възможността, за шанса, за преживяването, за опита! За дъжда, мъглата и слънцето. За писането и книгите. За предизвикателството и вярата. И за една картина с червенокосо момиче, което на пръв поглед може и да не прилича на мен, но съм си аз едно към едно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар