Миналия четвъртък вкъщи открихме сезона на вирусите ударно.
5 от 5, ако броим и котката, която за пръв път в живота си остави храна в
купичката си, и изпаднах в ужас, че е на умирачка.
Пристигнах на работа с една чанта лекарства и без никакви
надежди, че денят ще е лек. Колегите проявиха здрав разум и деликатно ми
намекнаха, че не съм за пред хора в това състояние. Инатих се докъм обяд. Мразя
да излизам в болничен! Броя го за малко по-приемлив вид скатавка и за много
хора, в много случаи, си е точно това, няма какво да се лъжем. Мразя и
скатавките! Към обяд обаче развях бялото знаме.
Навън тъкмо се е показало слънцето след като два-три дни
преди това и то е било в болничен.
Паркирала съм наблизо. Влизам в колата и…
Под чистачката се белее хартийка.
О, супер! Просто шедьовър! Пак фиш. Сега пък за какво?...
Не бързам да го взема. Седя си зад волана и се опитвам през
стъклото да го подпаля с поглед. С тая температура, дето съм я вдигнала, нищо
чудно да ми се получи.
Няма да ми е за първи път да ме глобят на това място. Предния
път беше, защото бях спряла срещу посоката на движение. Да кажем, съвсем
резонно. Ама сега съм по ред и по закон. Практиката може и да ми куца, но
теорията ми е бетон.
Точа зъби да скъсам малко свои и чужди нерви в КАТ, когато
нещо започва да ми просветва.
Абе, май не е фиш. Виждам ръкописни букви.
О, супер! Някой местен е решил, че съм му паркирала на
мястото. Грабвам химикал и излизам с идеята да съм потресаващо мръсна в
отговора, който ще допиша на листа, преди да го бодна на дървото наблизо, пък
ако ще да се разчуе.
А после виждам какво пише и… блокирам за момент.
Не знам как да реагирам.
„Усмихни се! J“
Отвикнала съм. Не да се усмихвам, а да срещам непровокирано,
безпричинно добро, което очевидно не очаква да има последствия. Ей така, заради
жеста, дето се вика. Не че не ми се случва да го виждам, дори напротив, но е
само с една идея по-често от библейско чудо, така че…
Както и да е!
Ами усмихнах се. То имаш ли друг избор при това положение?
Най-якия фиш, който съм получавала!

Няма коментари:
Публикуване на коментар