Беше дълга седмица...

Беше дълга седмица, но от ония, които още в понеделник вече са станали твърде дълги, а в петък вечер вече присядаш на ръба на издръжливостта си, душа и тяло тръпнат от преумора след двудневно препускане на токчета, писане на три ревюта на книги и подготовка на две литературни премиери, в главата ти е паприкаш, от който на моменти не можеш да изровиш имената на децата си, и ти се иска единствено да вдигнеш наздравица със себе си.

Но поради някаква налудничава причина ти се иска още малко от същото!

Премиерата на „Из дневниците на Стела Д.“ и Даниела Златкова мина като по мед, масло, вода и каквото още се сетите. Беше особен вид удоволствие да наблюдавам реакциите на деца, родени през 2010 година или там някъде, които с изумление откриха, че нямат монопол върху музиката на METALLICA например. Че скучните им родители някога също са куфеели на парчетата от „Master of Puppets“ и „Kill `Em All“ и са опитали за първи път чужди устни под звуците на „This Love“ на PANTERA.

Опа! Това последното беше през 90-те.

Както и да е! Разбрахте ме. Ако им бяхме казали, че с родителите им като деца сме яздили динозаври, нямаше да се впечатлят толкова!

А после видях на живо Мира Добрева‼️ (Изкушавам се да сложа цяла кошница червени удивителни.)

Мира не оправда очакванията и опасенията ми и това беше най-страхотното нещо, което можеше да направи, не само за мен, но и за всички хора, които дойдоха на срещата. Тя всъщност ги разби на пух и прах и показа защо е именно Мира Добрева.

Всички очаквахме ЗВЕЗДА със самочувствието на ЗВЕЗДА. Можеше да пристигне с всички претенции на света или поне на България, да капризничи колкото си иска. Дето се вика, заслужила си го е, заработила си го е и никой не може да ѝ го отрече, независимо дали я харесва или не! Вместо това обаче тя се оказа един безкрайно мил, земен и обаятелен човек със своите притеснения, своите лични истории, уроци и признания и с наистина чудовищна харизма.

Поговорихме с нея за зависимите и съзависимите, за столетниците и старостта, за големите житейски борби и малките, но съществени победи…

И да. Останаха разплакани хора след нея, но от ония, които плачат, защото най-накрая усещат, че някой ги разбира и вече не са сами.

Та… беше дълга седмица! От ония, след които знаеш, че си на мястото си. ❣️