Мотористите, които идват с пролетта

Ако за повечето хора пролетта идва с лястовиците и щъркелите, аз някак си я свързвам с мотористите. Тръгнат ли по пътищата, значи сме се хванали за зеленото, дето се вика. 🏍🏍🏍

Е, тръгнаха.

Имам особен сантимент към мотористите, нищо че на мотор за последно са ме виждали някъде през лятото на 1998 година и то като пътник. Имат си своето очарование още от времето, когато братята Верне някъде в края на ХIХ век са се почесвали по главите и умували как да нарекат изобретеното от тях двуколесно чудо. После се появил той – МОТОРИСТЪТ! Не просто онзи, който се вози на две гуми, вдига шум и докарва другите шофьори до бяс, а човек с други очи за света.

Една дама, на която попаднах из социалните мрежи и която живее някъде из „прогнилия“ Запад, сподели преди време, че когато детето ѝ поотраснало до възраст, в която лесно изчезват от поглед и ги губиш в тълпата за едно мигване време, направила всичко възможно да му набие в главата едно основно правило за безопасност:

„Изгубиш ли се, имаш ли проблем, някой уплаши ли те и наоколо няма познати или полиция, търсиш моторист и го молиш за помощ!“

Мотористите са едни от най-съпричастните хора, които ще изровят земята, ще минат през огън и вода, но ще помогнат на дете, на болен, на самотен, на безпомощен човек. Може би защото на подсъзнателно ниво осъзнават собствената си уязвимост, собствената си зависимост от другите на пътя. И не само своята.

Някои приемат тази уязвимост спокойно и отговорно, други се опитват да ѝ доказват собственото си безсмъртие, рискувайки повече от необходимото. По този повод...

Може би сте чували градската легенда за каската на асфалта, а може и да не сте. Мотористите по принцип са доста суеверни и си имат своите малки ритуали за късмет, своите малки жестове и сигнали, които само те си разбират. Преди двайсетина и повече години из интернет плъзна историята за каската. Вярва се, че оставена на пода или на земята, тя е на лош късмет. Затова и повечето гледат да я вдигнат на седалката или да я окачат на по-високо. Практичен човек като мен намира по-логичното обяснение – например за да не я повредят, надраскат или нещо такова. Все тая! Та някой пуска слуха, че единственият случай, в който каската се оставя на пътя, е когато мотористът има проблем и му трябва помощ. Нещо като онзи прословут знак с ръка, който всички сме виждали по клипчетата и всички сме се чудели дали наистина има жени, които са се спасили благодарение на него. Е, вече има. Има и мотористи, получили помощ благодарение на каската, поставена на асфалта. И да не е съществувало като практика преди, вече е част от реалността. Още един начин да се борят със същата тази уязвимост на пътя, за която стана дума.

Та нека не съдим твърде строго, освен ако някой не демонстрира наистина сериозна нужда от набиване на малко ум в главата и опресняване на познаването на правилата за движение! В крайна сметка всички си имаме идиотските моменти на пътя. Освен това от 1992 г. насам в третия понеделник на юни всяка година се отбелязва Световният ден на моториста, така че ако нещо не съм объркала сметките, тази година се пада след около месец – на 17 юни. Още един повод да си напомним, че дали на две, три или повече гуми, там на пътя в крайна сметка има човек и той не ти е враг, независимо на колко възела ти връзва нервите поради една или друга причина и ти се иска да му наденеш каската до глезените. Колкото и да ви дразнят някои от тях понякога, все пак пазете моториста! И нека каската да е па пътя, само защото собственикът ѝ е спрял да се поразтъпче и не страда от суеверия! ❤️‍🩹❤️🤍